Днес, философите по сърце, се чувстваме неразбрани и борени от тези, които не обичат мъдростта, от тези, които виждат отрова във философията, тъй като тя може да доведе до истината, от която толкова се боят.

Най-ценното благо, което може някой да притежава и може да се сведе до фразата, която отбелязва великата цел на човешките животи: „да сме триумфални в живота“.

Този въпрос днес си задават милиони хора. Струва си да намерим подходящ отговор, съответстващ на истината. Ще потърсим най-простите и преки пътища…

Какво стана с любовта, която носи щастие, тих възторг, чувството, че ще се пръснеш, защото изведнъж сърцето ти се струва твърде малко? Къде са мъжът и жената, които предлагат един на друг всичко, което имат, без да искат каквото и да било в замяна?

Защо изкуството да си "над" нещата понякога успокоява, а понякога води до безразличието и нерешаването на проблеми? Над какво в действителност има нужда да се извисим и как да го направим?

В тези времена, в които разпадът на различните форми на материализъм събуждат в широката общественост огромен интерес към древните учения на Езотеризма и Магията, предлагаме статия за една истинската енигма, позната под името Елена Петровна Блаватска.

Във всеки един от нас се крие човек, който се огъва пред обстоятелствата и страда като вол с наведена глава, но и друг, който се мъчи да ги превъзмогне с помощта на благородна и сияйна кауза.

Прекрасна алегория за съдбата на една река, в която всеки човек може да се припознае.

Човек трябва да умее да слуша. Няма нужда да бъде ням или бавноразвиващ се, а да отдаде почит на тази изключителна способност като уважи човека, стоящ пред него, който също като него търси общуване.

Човечеството никого нямаше да може да подчини природната материя около себе си, ако не притежаваше една очевидно свръхестествена способност - интуицията за Бог.