УМЕНИЕТО ДА БЪДЕМ НАД НЕЩАТА

Често чувам, че е добре да усвоим умението да бъдем „над нещата“, да не потъваме в проблемите, да умеем да се отдалечим от тях… Съгласен съм, това е част от нашата практическа философия, без оглед на това дали я наричаме точно с тези думи. Едновременно всеки от нас знае, че това не е лесно. Както и при други взискателни умения, тук също се появяват евтини заместители. Ще спомена един от тях.
Понякога изглежда, че сме постигнали това да сме „над нещата“: не се безпокоим от евентуални заплахи, не реагираме на нечии дела или думи, не сме потънали в обсебване от някой проблем… даже това се случва и на колективно ниво – например не се занимаваме с неуредиците, които ни заобикалят, не ни дразнят скандалите… Обаче: ако проблемите не се разрешават, ако неуредиците не изчезват, даже не намаляват... Тогава наистина ли сме „над“ нещата? Или просто „извън“ тях? За какво тогава служи това „да бъдеш над нещата“?

Думата „над“ визира извисеност, обективност, по-широка перспектива… Може ли резултатът от това да е пренебрежението, пасивността, нехайството и забравата? Онзи ден четох, че това „изкуство да си ларж“ са овладели „будистките монаси и няколко пловдивски айляци“. Да не забравяме, с цялото уважение към останалите, че има и „будистки монаси“, за които това е професия от 10 до 18 ч., специално в днешен Тибет! Опасявам се, че този начин да сме „над нещата“ е изключително опасен.
Това, което винаги е отличавало истинските будистки монаси, както и стоиците, платониците, сократиците и други философи, е умението да решават проблемите си „с извисено съзнание“, ако го кажем с нашата, акрополска терминология. Идеята не е да бъдем извън проблемите, нито „над“ или „под“ тях, защото тогава нашата несъвършена душа започва да губи връзка с тях, с което се изпарява и нашата воля, съпричастност, ангажираност, чувството за дълг, за справедливост и други наши вътрешни мотори за действие.

Решението е просто. Постоянно живеем „в“ и „с“ трудностите, с нашите лични и с колективните такива. Най-добрият начин да ги решаваме е  да умеем да сме в тях, но с извисено съзнание. Ние, които знаем за „вътрешния ни асансьор“, си даваме сметка, че в една и съща ситуация (загуба, раздяла, здравословен проблем или обществена криза) могат да ни изпълват мрачните облаци на страха и тревогата, могат да ни нараняват острите стрели на съмненията и песимизма – имено тогава, когато Съзнанието се намира на долните етажи. В същия момент могат да заемат вътрешното ни пространство светлите чувства на надеждата и вярата, можем да усетим позитивната нагласа на нашите конструктивни мисли и идеи – тогава, когато Съзнанието е на висшите етажи.

Умението да бъдем НАД НЕЩАТА се заключава в това да знаем над какво да бъдем: над долните етажи на нашата психика. Тогава сме и „над проблема“, защото реално външната ситуация е именно „ситуация“, а „проблемът“ е вътре в нас: това е цветът и привкусът, които нашият разум и емоциите добавят върху нещата, които не харесваме, не разбираме, от които се страхуваме и бягаме.

„Всички истински решения винаги идват отвътре навън.“ Делиа Гузман

Да споменем само три от всички неща, които помагат да извисяваме съзнанието:
* СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ - Да живеем концентрирани върху всичко, което правим. Да живеем възможно най-будни във всеки момент. Разсеяни потъваме лека по-лека надолу… и от това полу-будуване ни събуждат ударите на живота, на които вече реагираме отрицателно.
* ДА СЕ ИЗПЪЛВАМЕ С ПОЗИТИВНОТО – първо да не се паникьосваме от паденията, нормални са, но едновременно да не се примиряваме. Всеки може да има свои методи за бързото извисяване: философско четиво, хармонична музика, въодушевяващо изкуство, разходка, полезна работа…
* ПЛАНОВЕ - винаги да имаме какво да правим; да имаме планове за днес и за живота; да не се озоваваме в състояния, в които не знаем какво да правим…

От своя собствен опит знам, че не са много нещата, които оказват толкова позитивно влияние върху съзнанието, колкото Философията! Било то теоретичната ѝ част (лекции, дебати) или практическата (напр. безкорстна помощ, доброволчески дейности, добър пример...). Не е ли време да започнем да даваме на Съзнанието си повече философска терапия?

Антонин Винклер
Директор на "Новият Акропол България"