КЛЮЧЪТ КЪМ ТРИУМФА

Като за начало вярвам, че трябва да направим разлика между това, което наричаме „успех“ и това, което считаме за чист „триумф“.

Успехът идва от щастливата развръзка на въпрос, в който сме били замесени, или от действията, които сме предприели, за да постигнем определен край. Но да направим нещо успешно не означава да сме триумфални.

Всъщност цялото ни съществуване е изградено от онова, което наричаме успехи и провали, които се редуват в появата и изчезването си от сферата на нашето съзнание. Всеки човек с известна зрялост може да осъзнае и приеме, че през живота си е познал вкуса и на двете преживявания.

Триумфът е нещо по-комплексно, тъй като не се основава на простите неща, а на постигането на по-висши цели и преодоляването на по-големи трудности. И затова триумфът често се отнася до живота, най-ценното благо, което може някой да притежава и може да се сведе до фразата, която отбелязва великата цел на човешките животи: „да сме триумфални в живота“.

Но какво означава да сме триумфални в живота? Карани сме да вярваме, че това означава да постигнем колкото се може по-голям брой придобивки от всякакъв вид, или ниво на комфорт, което ни води по-близо до щастието без ни най-малко усилие.

Аз обаче не мисля така. От философска гледна точка, това означава да придобием най-чистото и възвишено нещо, което можем да докоснем и…скъпи приятели има ли нещо по-красиво от мечтите на душата? Има ли нещо по-велико от откриването на тайните на живота? Повечето човешки същества, в своето детство мечтаят най-чистите мечти, никой не иска да бъде нормален, човек обича приключенския живот, иска да помага на другите, бори се срещу несправедливостта и невежеството. В ерата на идеалите ние сме като цвете, което се отваря и иска да хване всичката светлина, да изкачи най-високите планини и да намери най-красивите долини.

Защо трябва да се откажем от това? Може би, да бъдем триумфални в живота се състои в това да не предаваме младежките си идеали и да не тичаме след миражите на този илюзорен свят, защото щом ги достигнем те се изхлузват от нашите ръце като шепа пясък.

Може би триумфът се корени в нас и се проявява като сила, която ни води към нашите мечти, въпреки всички падения, болката и усилието, което това включва. Може би триумфът означава да преминем отвъд падналите дървета, които препречват пътя ни и да продължаваме да напредваме към хоризонта напред и все напред.

За да намерим ключа към триумфа трябва да сме смели и да знаем как да обичаме, трябва да се осмеляваме и да искаме, но наистина да искаме! Тъй като този ключ е в нас, следователно да го намерим зависи от самите нас. От куража да започнем да пътуваме по непознати пътища. От любов, която не може да бъде унищожена от човешките страдания.

Трябва да сме в състояние на здравословно напрежение, което няма нищо общо с това да имаме лош нрав, или да проявяваме неконтролируема нервност. Има общо с намирането на естествено състояние на внимание, което можем да приложим по всяко време във всяка ситуация. Напрежение, което ни държи будни, за да открием възможностите на живота и да се възползваме от тях.

Ако сме внимателни ще открием, че животът ще ни разкрие поредица от врати. И на всяка врата съответства ключ за отваряне. Ключът към триумфа е в теб.

Който никога не си почива,
който със сърце и кръв
мисли да постигне невъзможното,
той триумфира.

И Дзин