Покоят е постоянен опит за баланс. Това е да се върнем хиляди пъти към спокойствието, към вътрешната хармония, към яснотата, която ни помага да видим решенията.
Днес, философите по сърце, се чувстваме неразбрани и борени от тези, които не обичат мъдростта, от тези, които виждат отрова във философията, тъй като тя може да доведе до истината, от която толкова се боят.
Какво стана с любовта, която носи щастие, тих възторг, чувството, че ще се пръснеш, защото изведнъж сърцето ти се струва твърде малко? Къде са мъжът и жената, които предлагат един на друг всичко, което имат, без да искат каквото и да било в замяна?
На какво се опира доверието в себе си, за да не стане надменност и суета? Какво трябва да открием за себе си, за да стъпим върху здравата почва на самодоверието?
Човек трябва да умее да слуша. Няма нужда да бъде ням или бавноразвиващ се, а да отдаде почит на тази изключителна способност като уважи човека, стоящ пред него, който също като него търси общуване.
Несъмнено е, че свети Георги е бил символ от такава важност, че през различните епохи е представян като емблема на рицарството, на честта и на саможертвата.
Полагаме големи грижи за поддържането на здравето на тялото, от козметиката през диетологията до гимнастиката, но не се грижим за здравето на душата, което зависи от психичното и умственото здраве, както и от телесното.
Един от многото парадокси в живота е, че в нашето време на масова и бърза комуникация на хората им е изключително трудно да общуват помежду си.
Всички молим живота за различни неща. Всеки по свой собствен начин иска да получи нещо специално. Но в своето наивно невежество смятаме, че само защото съществуваме, имаме право да получаваме и животът ни дължи този дар.
Винаги трябва да се питаме “за какво?” и “докъде?”... защото трябва да знаем истинския смисъл на нещата, които правим. Всичко онова, което е замислено само да запълни някаква празнота или мъка, няма да ни доведе до желаните резултати.
Всеки иска да си живее живота, без да го е грижа за останалите… Днес повече от всякога важи: “След мен и потоп!”. Колко още можем да продължаваме по този начин?
Все още ли смяташ, че философията е теоретична дисциплина отдалечена от проблемите на ежедневния ни живот? Вярваш ли, че може да се живее хармоничен и добър живот без нея? Ползата от философията е голяма... прочети!
Колко е лесно да ядосаш холерика с аргументи, които го предизвикват да избухне! Колко лесно е тогава да го накараш да вземе решения, които временният “господар” му е внушил.
Кой е човекът? Дали е единствено тялото, което виждаме в огледалото? Коя е неговата истинска природа и защо се е родил? - Извадка от лекцията “Човекът и неговите тела”
Има един въпрос, който тихомълком или на висок глас си задаваме по няколко пъти на ден и много, прекалено много пъти в живота. Защо страдат хората? Защо съществува болката? (от книгата “Ежедневния герой” – Размисли на един философ)
Това, което ни липсва и което искаме да си възврънем, защото знаем, че никога не е спряло да съществува, е философското приятелство, което включва любов към взаимното познаване, което оцелява въпреки времето и трудностите, и което споява връзката на истинското братство, макар и тази връзка да не е кръвна.
Потопени в привлекателността на игрите на живота (игрите на Мая), Съдбата ни изглежда сякаш като случайност, като вид рулетка или лотария, където именно случайността е тази, която определя наличието на повече или по-малко щастие в живота на хората. Дали е така наистина?
Волята е много повече от обикновено желание. Желанието не е достатъчно, за да живееш и да постигаш целите в живота си. То умира по-бързо и от повея на вятъра, докато волята се проявява чрез силата на вярата, постоянството и търпението.
Обикновено правим това, което ни е лесно или това, което владеем добре. Въпреки това Сенека твърди: “Не се осмеляваме не защото нещата са трудни, те са трудни, защото не се осмеляваме.” За да растем, трябва да се изправим пред неизвестното. Защо да чакаме?
Нашите идеи важат дотолкова, доколкото са добри и справедливи за нас и за всички и дотолкова, доколкото можем да ги обединим с най-добрите ни чувства, за да ги приложим... (извадено от поредицата “Философия за живота”)
Философът изисква одобрение от своята съвест. Но внимавай, ученико, не наричай съвест твоите обикновени желания, твоите съмнения, твоите слабости, твоята несправедливост... (извадено от поредицата “Философия за живота”)
Без съмнение за нас, философите, идеята за непроменящо се човечество, изцяло подчинено на преследването на материални придобивки, не е приемлива…
Интервю с Проф. Делиа Стайнберг Гузман Президент на “Новият Акропол“
Четенето и ученето не са достатъчни, нито пък размишлението върху това, което е прочетено и научено. (извадено от поредицата “Философия за живота”)
Себепознанието е задължително за еволюцията. Какви са моите качества дори и да не са много? Какви са моите лоши страни дори и да са много?
(извадено от поредицата “Философия за живота”)