ИЗКУСТВОТО ДА СЛУШАМЕ

Онзи, който слуша само себе си, който харесва само собствените си идеи и е привлечен единствено от звука на собствения си глас, на когото не му прави впечатление съществуването на другите хора и ги използва единствено като екран, който да отразява собствените му думи, никога няма да може да разговаря нито да създаде стабилни човешки отношения.

Човек трябва да умее да слуша. Няма нужда да бъде ням или бавноразвиващ се, а да отдаде почит на тази изключителна способност като уважи човека, стоящ пред него, който също като него търси общуване.

Да умееш да слушаш е изкуство: изисква да му отделяме внимание, да оценяваме това, което другите ни казват, да разбираме защо ни казват нещата, които ни казват, да четем по очите на този, който ни говори, по същия начин, по който слушаме неговите думи, тихомълком да сътрудничим с действия, показвайки нашето активно участие в диалога.

Слушането е умението да се вземе участие в разговора в подходящия момент, без да го прекъсваме рязко или да не обръщаме внимание на това, което другият казва. Да отговаряме, изхождайки от това, което другият ни казва и да сформираме интелигентна нишка, така че разговорът да има смисъл, с други думи – да има начало, среда и край.

Слушането означава да разбираме и да се разбираме взаимно…

Онзи, който умее да разговаря, редувайки разумно своите намеси с тези на другите, онзи, който слуша другия повече отколкото себе си, който умее да събира съкровища от всички кътчета и по време на всички минути от живота, той развива своята наблюдателност, търпение, уважение и способност да мисли.

Да умееш да слушаш е най-добрият начин как да се научиш да говориш.

Делиа Стайнберг Гузман