Човечеството никого нямаше да може да подчини природната материя около себе си, ако не притежаваше една очевидно свръхестествена способност - интуицията за Бог. Това, а не друго нещо, коренно различило хората от животните.

"...трябва да възобновим култа към Красотата, който в същото време според Платон е също така и култ към Доброто и Истината."

Философска анатомия на страха - направена през 1987 година. Защо е добро да (не) се страхуваме? - Валидността на дълбоките идеи не се ограничава с времето нито с пространството.

Намираме се в един динамичен и взаимно свързан свят – ако го забравим, това може да ни доведе до ситуация на вътрешна мъка – състояние, което древните гърци наричали хибрис – всичко онова, което се отклонявало от универсалната хармония.

Говорим за Вселената и имаме предвид звездите, планетите, животните, Небето, Земята, снега… и забравяме смисъла и значението на думата Вселена. Вселена – това означава онова, което е насочено в една единствена посока.

Лекция, изнесена в Гърция, през 1982 г., от Хорхе Анхел Ливрага, Основател на международна философска и доброволцеска организация Новия Акропол.

“Разликата между плаващия дънер и лодката, изработена от същия дървен материал е, че тя има гребла, с които може да гребе срещу течението.” Д-р Н. Шри Рам

Има хора, които като че ли идват на този свят под щастлива звезда и във всичко им върви. Има и други обаче, за които постигането на всяко нещо изисква мъки. А понякога се явяват Избраници на Историята, които само с присъствието си вършат истински чудеса.

Спомних си притчата на Платон за Окото на Душата, което – с оглед на това накъде е насочено – вижда различни панорами и ги свързва с тъмни, сиви или направо блестящи гледки...

Нашето материално познание дава повече емпирични обяснения, отколкото философски и така изследването на целите, както и дълбоките корени на явлението биват удобно задушени в механични причини, които дори и да обясняват механизмите, никога не стигат до целите, нито до първопричините.

Според древните традиции са съществували седем пътя за духовна реализация, седем езотерични пътя, наречени някога „тайни пътища за реализация“. Кореспондират на познатите ни от книгите седем лъча, седем модалности или съставни форми в човека.

За да може Душата ти да расте, първото което трябва да сториш, е да я възприемаш и още преди това, според възможностите си, да спреш шума на твоята персона, защото насред шума ще чуеш лошо шепненето на мъдреца.