ВЪТРЕШНОТО ОГЛЕДАЛО

Спомних си притчата на Платон за Окото на Душата, което – с оглед на това накъде е насочено – вижда различни панорами и ги свързва с тъмни, сиви или направо блестящи гледки. И си представих, че всички имаме вътре в себе си нещо като огледало, което може да се върти. И то отразява това, към което е обърнато. Ако го оставим отпуснато, обърнато към земята на света, ще отразява само сенки, опасности, ненавист.

Ако успеем с малко усилие да го вдигнем, макар и хоризонтално, неговото зрително поле значително ще се разшири и – без да изключва тъмнината – ще включва същевременно блестящи хоризонти и множество интересни същества и вещи, достойни да се познават, и Душата ще разшири своите възможности за наблюдение, и следователно – за разсъждаване, вземане на решения и действие. И ако със силна воля вдигнем огледалото още по-нависоко, ще виждаме неблагоприятните неща в света неясно, а Небето, пълно със Светлина, ще донесе красота и радост в нашето Сърце. По природа сме предразположени към успех и радост, а нашата мъдрост се развива, разкривайки ни истински чудеса и скритите двигатели на видимите вещи. Можем да открием във всяко творение ръката на Бог и Неговия Ум, който отлично управлява всички идеи и всички форми.

И така, здравословно забавлявайки се с гледането на такива чудеса и с преживяването им, постепенно ще забравим своите егоистични притеснения и своето невежество, което прехвърля върху гърба на другите теглото на отговорностите.

Запазвайки в Душата си това отражение на Небето, всичко ще ни се отдава по-лесно и вървенето ще стане по-приятно, по-плодородно и радостно. В действителност си струва да положим усилие, понеже от семето на волята ще се появи гората на щастието, блаженството и емоционалното сходство със себе си и възможността ясно да бъдат видяни характеристиките на Пътя и на Пътниците, които не бихме могли да разпознаем с насочено към земята огледало.

Трептенето намалява и страхът си отива, заместен от здравословно неспокойствие, което възобновява и носи енергия.

Вайкането ще се превърне в смях и съвсем естествено всички ще започнат да ни приемат по-добре… просто защото сме помръднали нагоре нашето Вътрешно Огледало.

Хорхе Анхел Ливрага