Какво е въздействието на клюкарството върху нашите животи и нашата психика? Колко от "слуховете", които преразказваме са поне оцветени с истината? Осъзнаваме ли какво създаваме когато клюкарстваме?
Според древните традиции са съществували седем пътя за духовна реализация, седем езотерични пътя, наречени някога „тайни пътища за реализация“. Кореспондират на познатите ни от книгите седем лъча, седем модалности или съставни форми в човека.
Има един въпрос, който тихомълком или на висок глас си задаваме по няколко пъти на ден и много, прекалено много пъти в живота. Защо страдат хората? Защо съществува болката? (от книгата “Ежедневния герой” – Размисли на един философ)
Това, което ни липсва и което искаме да си възврънем, защото знаем, че никога не е спряло да съществува, е философското приятелство, което включва любов към взаимното познаване, което оцелява въпреки времето и трудностите, и което споява връзката на истинското братство, макар и тази връзка да не е кръвна.
Потопени в привлекателността на игрите на живота (игрите на Мая), Съдбата ни изглежда сякаш като случайност, като вид рулетка или лотария, където именно случайността е тази, която определя наличието на повече или по-малко щастие в живота на хората. Дали е така наистина?
Обикновено правим това, което ни е лесно или това, което владеем добре. Въпреки това Сенека твърди: “Не се осмеляваме не защото нещата са трудни, те са трудни, защото не се осмеляваме.” За да растем, трябва да се изправим пред неизвестното. Защо да чакаме?
За да може Душата ти да расте, първото което трябва да сториш, е да я възприемаш и още преди това, според възможностите си, да спреш шума на твоята персона, защото насред шума ще чуеш лошо шепненето на мъдреца.
Нашите идеи важат дотолкова, доколкото са добри и справедливи за нас и за всички и дотолкова, доколкото можем да ги обединим с най-добрите ни чувства, за да ги приложим... (извадено от поредицата “Философия за живота”)
Философът изисква одобрение от своята съвест. Но внимавай, ученико, не наричай съвест твоите обикновени желания, твоите съмнения, твоите слабости, твоята несправедливост... (извадено от поредицата “Философия за живота”)
Без съмнение за нас, философите, идеята за непроменящо се човечество, изцяло подчинено на преследването на материални придобивки, не е приемлива…