ФИЛОСОФСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО

ФИЛОСОФСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО

ФИЛОСОФСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО

През вековете, под една или друга форма, се е възхвалявало приятелството. Правели са го философи и писатели, поети и разни групи хора чак до ден днешен, когато и ние слушаме или четем за приятелството като за една свещена връзка.

Но нека погледнем какво точно изживяваме в името на това толкова почитано приятелство.

Ако оставим настрана изключенията, днес, в общи линии, се разпространява „шуробаджанащината“,  неустойчивото и непостоянно отношение, нагодено към обстоятелствата, сякаш е още един артикул в повече към тези, които консумираме; или още по-лошо – превръщаме приятелството в опаковка на стока за еднократна употреба.

Човек търси друг човек заради облагата, която може да получи, и се опитва да разшири измеренията на своята изгода, като се започне от това да може да избяга от самотата чрез нечие присъствие или споделяне на почивните часове, чак до възможността да разчита на някого в момент на нужда. Но когато нуждата, желанието или самотата си отидат, изчезва и приятелят, и приятелството.

Днес говорим за „първи приятели“ – компания, с която можем да изпушим забранена цигара, да изпием по още една чаша, да гледаме „порно“ филм или да извършим някоя хулиганщина, избягвайки, за съжаление, това, което някога се е наричало приятелство.

Да, има приятели съученици, които месеци и години наред заедно преживяват едни и същи тревоги и радости. Има приятели колеги, които са свикнали с ежедневната рутина на пристигането и напускането на работното място по едно и също време. Има и случайни приятели, с които разговаряме за своите грижи и приключения, и които оценяваме толкова по-високо, колкото по-дълго ни слушат и по-малко говорят. Обаче това са брънки, които лесно се чупят и се забравят в първия момент, в който животът предизвика неочакван обрат.

Съществуват и романтични приятелства, които всъщност прикриват друг вид чувства, защото обикновено водят до влюбеност, а тя, за съжаление, не трае по-дълго от преходните приятелства, които вече споменахме.

Това, което ни липсва и което искаме да си възврънем, защото знаем, че никога не е спряло да съществува, е философското приятелство, което включва любов към взаимното познаване, което оцелява въпреки времето и трудностите, и което споява връзката на истинското братство, макар и тази връзка да не е кръвна.

Затова го определяме като философско, въпреки че не го наричаме така в ежедневието. То е философско, понеже съдържа любовта и нуждата да познаваме. То кара две или повече лица да искат да се опознаят взаимно, да се разберат, започвайки от опознаването на себе си. Именно то поражда уважение, търпение и трайност, именно то прощава, без да остава равнодушно, и кара всеки един да става по-добър и така да заслужи приятелството на другия. То събужда чувството за солидарност и взаимна подкрепа по всяко време, то може да понася разстояния и болки, болести и беди. Определяме го като философско и защото вярваме, че само от споделянето на общите идеи, на сходните житейски цели, на общия дух на служенето и преодоляването, може да се роди такова приятелство, което няма да порасне за един ден, но и което не е краткотрайно като пролетно преваляване.

Затова ние, които се стремим към Мъдростта и които ще я търсим с неумолима воля, докато открием нейните следи, можем да усъвършенстваме това благородно чувство, и трябва да го правим, предавайки го и на тези, които се стремят да преминат през своя живот по същия начин.

Приятелството е постоянна усмивка, винаги протегната ръка, пълен с разбиране поглед, сигурна опора, вярност, която не се престъпва. Това значи да даваме повече, отколкото получаваме. То е великодушие и истинност. То е съкровището, което си струва да търсим и веднъж ако го намерим, да го поддържаме цял живот като предзнаменование на преоткриването на душите-близнаци и като благородната сянка на вечността.

  • Сподели:
Делиа Стайнберг Гузман

Делиа Стайнберг Гузман

Философ, пианист, президент на международна организация Новият Акропол

0 коментара

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.