Човек трябва да умее да слуша. Няма нужда да бъде ням или бавноразвиващ се, а да отдаде почит на тази изключителна способност като уважи човека, стоящ пред него, който също като него търси общуване.
Философска анатомия на страха - направена през 1987 година. Защо е добро да (не) се страхуваме? - Валидността на дълбоките идеи не се ограничава с времето нито с пространството.
Намираме се в един динамичен и взаимно свързан свят – ако го забравим, това може да ни доведе до ситуация на вътрешна мъка – състояние, което древните гърци наричали хибрис – всичко онова, което се отклонявало от универсалната хармония.
Един от многото парадокси в живота е, че в нашето време на масова и бърза комуникация на хората им е изключително трудно да общуват помежду си.
“Разликата между плаващия дънер и лодката, изработена от същия дървен материал е, че тя има гребла, с които може да гребе срещу течението.” Д-р Н. Шри Рам
Емпатията като практическа добродетел е голяма победа над егоизма и егоцентризма. Тя е катализатор на обичта и истинското братско съжителство.
Първа цел на философията трябва да бъде развиването на самоувереност, което предполага да приемаме трудностите в живота и да се справяме с тях.
Според древните традиции са съществували седем пътя за духовна реализация, седем езотерични пътя, наречени някога „тайни пътища за реализация“. Кореспондират на познатите ни от книгите седем лъча, седем модалности или съставни форми в човека.
Волята е много повече от обикновено желание. Желанието не е достатъчно, за да живееш и да постигаш целите в живота си. То умира по-бързо и от повея на вятъра, докато волята се проявява чрез силата на вярата, постоянството и търпението.
За да може Душата ти да расте, първото което трябва да сториш, е да я възприемаш и още преди това, според възможностите си, да спреш шума на твоята персона, защото насред шума ще чуеш лошо шепненето на мъдреца.
Философът изисква одобрение от своята съвест. Но внимавай, ученико, не наричай съвест твоите обикновени желания, твоите съмнения, твоите слабости, твоята несправедливост... (извадено от поредицата “Философия за живота”)