Философията – любов към мъдростта – не е нещо абстрактно, а се отнася до това как да разберем живота по-добре и съответно как да го живеем по-добре, индивидуално и колективно. Дълбоко в нас всички ние имаме нещо скрито, но понякога ни е страх да го потърсим. То е като да се потопиш в себе си в търсене на вътрешното злато, но да се гмурнеш във водата се иска много кураж, защото има и много страхове – от удавяне, от силни течения, от опасни риби и т.н.
Практикуването на философия е именно това да навлезеш дълбоко в своята същност, но заедно с това да действаш и навън, тъй като за да бъде философията истинска, тя трябва да се прилага както вътрешно, така и външно. Както е при всяко едно изкуство, било то музика, градинарство или друго – за да научиш нещо, е нужна практика.
Практикуването на философия се базира на няколко основни принципа:
Първа цел на философията трябва да бъде развиването на самоувереност, което предполага да приемаме трудностите в живота и да се справяме с тях. Но няма как да дадете на някого увереност, не съществува “хапче за увереност” – това хапче се създава във вашата собствена вътрешна лаборатория и то само ако я използвате.
Както е казал основателят на “Новият Акропол” Хорхе Ливрага: “Прилагането на наученото зависи от нас самите, а не от човека, който ни учи.”
Фернандо Шварц
Директор на “Новият Акропол” Франция
Директор на Институт по антропология “Хермес”
Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.