Първообраз на лабиринта е критският дворец на цар Минос, където е затворен Минотавърът и откъдето Тезей не съумява да излезе без помощта на нишката; на Ариадна. Това е преди всичко плетеница от кръстосващите се пътища, някои от които са без изход. Самата същност на лабиринта е във възможно най-малко пространство да загради най-сложната мрежа от преплитащи се пътеки, като по този начин забави достигането на пътника до търсения център.

Тази сложна плетеница се открива изобразена по коридорите за достъп до някои праисторически пещери; изрисувана е на вратата на пещерата на Сибила в Куме; била е позната в Египет. Асоциацията с пещерата показва, че лабиринтът трябва да позволява достъп до центъра за един вид инициационно (посвещенско) пътуване и едновременно с това да го забранява за тези, които не са подготвени.

Гравираните по пода на църквите лабиринти били подписът на строителните гилдии и братствата и замествали пътуването до Светите земи. Понякога в центъра им сеоткрива Йерусалимският храм и вярващият, който не можел да извърви истинския поклоннически път, преминавал през лабиринта въображаемо, докато стигнел до неговия център.

Лабиринтът бил използван и като отбранителна система при портите на градските укрепления не само срещу човешки нападения, но и против зли сили.

"Танцът на Тезей" се отнася до лабиринтообразните стъпки и аналогът му съществува и в Китай. Оповестява присъствието на нещо драгоценно и свещено. Не позволява достъп на никого, освен на онези, които познават чертежите. Има метафизическа функция на защита срещу набезите на злото и срещу онзи, който е склонен да оскверни тайната. Центърът е отреден за просветления: посветен в мистериите, вече свързан с тайната.

Лабиринтът може да има и соларен символизъм, тъй като той е „Домът на двойната брадва”, тоест на лабриса – кралска емблема, което ще рече древният лъч на Зевс – Минос. Затвореният в лабиринта бик е също слънчев символ – израз на царската власт, на господството на Минос над неговия народ.

В кабалистичната традиция лабиринтът заема магическа функция, която вероятно е била една от тайните, приписвани на Соломон. Затова лабиринтът на катедралите се нарича Соломонов лабиринт. В очите на алхимиците лабиринтът е образ на цялостната работа върху Делото, с нейните основни трудности. Подобна интерпретация се свързва с аскетично-мистичната доктрина: да се съсредоточиш в себе си през хилядите усещания, премахвайки всяка пречка по пътя към чистата интуиция, и да се върнеш в светлината, без да се оставиш да бъдеш уловен от криволичещите пътища. А влизането и излизането от лабиринта би се разбрало като символ на смъртта и духовното възкресение.

Лабиринтът води към един вид вътрешно светилище, където пребивава най-мистериозното в човека. Може да се разбира като съчетание от два елемента – спиралата и плитката, и в този случай изразява постоянния вървеж на безкрайната спирала и нескончаемата криволица на плитката.

Автори: М.А.Карильо де Алборноз и М.А. Фернандез
от екипа на Новия Акропол