ЗА КАКВО СЛУЖИ ФИЛОСОФИЯТА?

Днес всичко се оценява според резултатността, която носи. Ако нямат конкретна полза, от един или друг вид, нещата губят стойността си.

Така се случва и с Философията, с това Изкуство и Наука да живеем, което трудно намира своето място сред онези неща, които днес се смятат за изгодни, защото не е лесно да се открие изключителният принос, който тя носи на човека.

Няма да се занимаваме с дефиниции или етимологични корени, които все пак са полезни що се отнася до крайната цел на Философията. Знаем, че е Любовта и следователно - търсенето на Мъдростта. Обаче за пореден път е уместно да си припомним за каква Мъдрост става дума, и по-специално, какво означава да обичаш и да търсиш това, което обичаш.

Всеки, който иска да се занимава с някаква специалност, професия или практическа работа, трябва да изследва и най-вече - да учи; това е специфична форма на мъдрост, необходима, за да се действа правилно. Един от най-типичните и най-глупави въпроси, задавани на децата, е: „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ Това е един от опитите да се разбере какво би им харесвало да следват, учат и правят.

Въпреки това никой не пита „какъв смисъл искаш да дадеш на живота си?“, може би защото детето все още не знае, така, както не знае какво би искало да прави. И може би защото малко са онези, които смятат, че този въпрос е стойностен.

Както и да е - това е големият въпрос, повратната точка на Философията, която води всяко търсене и всяко успешно откритие, тя е това, което придава важност на човешкото същество. Тя е, която ни доближава до нашата собствена реалност и ни отваря безброй пътища към върховната себереализация, което няма нищо общо с нашата професия. Или, от друга гледна точка, тя е, която дава стойност на всичко, което правим в живота.

Това е същинската Мъдрост на Философията: да дадем смисъл на живота, започвайки от себепознанието, да дадем стойност на времето и на нашите възможности да действаме адекватно.

Няма нужда от психологически анализ, нито от измерване на менталните способности; тя е много повече от това, защото става дума за познанието на собствения аз с неговите умствени и психически характеристики, обаче предимно с неговите слабости и вътрешните потенциали, без да се плашим от първите и без да се възгордяваме заради другите. Това означава да се стремим към духовно оцеляване чрез нашите собствени убеждения, които ни помагат да подобрим положението на другите или обстоятелствата, които ни заобикалят.

Тази форма на Мъдрост търси и намира съкровища в голямото и в малкото. Страда заради страданията, които вижда, но не е парализирана от тях; обича красивите неща; следва обективната истина, а не личните предпочитания; вижда великолепния път, който чертае една всемогъща ръка, която управлява природата и вселената в цялата й безкрайност.

В такъв случай, Философията служи много и на много хора.

Служи за това да ставаме по-добри.

Знаем, че има много разнообразни схващания за морала и че социалните условия влияят върху това, което се нарича „добро“ или „зло“. Обаче, в дълбините на сърцето си, всеки знае какво е добро и, ако избере обратното, прави го, защото не се интересува от мнението за себе си и предпочита да се съгласява с мненията, приети от определени групи хора, със своето кухо съдържание или фанатизъм.

За да бъдем добри, трябва да се осмелим да бъдем различни.

Или още по-просто казано: да бъдем естествени в синхрон с най-добрите идеи, които Философията ни е позволила да познаем. Мъдреците, които са ни предхождали, са ни оставили мъдрост, която не е за определено време, нито заема някакво място в пространството.

Тя служи за това да бъдем справедливи в съгласие с истината. Също така знаем, че няма абсолютни истини за хората, но има доближаване до истината, което няма нищо общо с личните обсебености или въодушевления; това е истината, която се признава, защото е валидна за самия човек и за останалите. И така, справедливостта не е отплата или отмъщение за злини, които смятаме, че сме понесли, а разумно приложение на истините, които сме включили в своя живот. Първата истина е да умеем да съдим себе си, без да изпадаме в крайности, а напротив: да поправяме себе си, за да ставаме с всеки ден по-добри.

Философията служи за това да умеем да ценим и да се наслаждаваме на красотата. Отново би трябвало да отбележим, че не съществуват абсолютни канони на „красотата“, а че тези оценки са се променяли с времето. Обаче красотата притежава способността да ни развълнува до такава степен, че да искаме да приличаме възможно най-много на нея. Изопачаванията в която и да било област, които днес също се наричат изкуство или красота, отразяват, за жалост, вътрешните деформации, от които страдат мнозина и които те прехвърлят върху своите творби, за да предложат модели на отчаяние или недоумение.

Този, които търси и открива красотата, се наслаждава както на мъркането на котка, така и на блясъка на звезда, и ако би зависело само от него, той би отразявал целия чар на света.

Философията служи за това да разбираме, а не само да се образоваме. Да разбираме позволява да възприемаме всичко, което се намира отвъд сетивата; разбира се вътрешното, корена на това, което се проявява навън. Да познаеш себе си – най-философската от максимите – е най-добрата форма на това да разберем себе си, без да изпадаме в крайности, нито в оправдавания. Да се познаем обективно е най-добрият начин как да разберем другите, търсейки причините, а не следствията, като избягваме извиненията или спонтанните наранявания без интелигентна опора.

Тя предимно служи за това да обичаме, защото Любовта е съществена част от Философията. Без да изключва обичта към хората, тя води до разпространението на любовта като обединяващо звено, което надминава всички бариери и ни доближава до всички мистерии на Вселената.

За какво служи Философията? Този, който се опита да разбере предишните обяснения, ще се сдобие с майсторски ключ, за да пробие път в своето вътрешно битие и да стигне до безбройните пътеки, които света предлага, за да открием защо и за какво живеем.