ГОЛЕМИТЕ ПРОМЕНИ ЗАПОЧВАТ ОТ НАС САМИТЕ

Няма смисъл за пореден път да изброяваме трагичните ситуации, които засягат хора по целия свят, тъй като медиите отдавна са присвоили привилегията да ги разгласяват, а и защото като ги повтаряме, само правим злините по-големи, без реално да намираме решения.

Най-удивителното обаче е начинът, по който изначално се подхожда към тези ситуации или това как те се поднасят на тези от нас, които с малко усилия бихме могли да поправим нещо, за което сякаш изглежда, че няма непосредствено решение.

Тези, които заемат всички типове управленски позиции, изземват и “задължението” да посочват грешките. За това съмнения няма. Но всички те хвърлят вината върху другите, върху онези, които са в другата група, в другата партия, с друга интелектуална или радикална позиция. И така създават впечатлението, че те самите имат очакваното решение. За съжаление обаче, след критиките и празните обещания, нищо ново не се случва.

Всеки иска от другите да се променят или пък да бъдат отстранени от влиятелните позиции, които заемат. Но никой не демонстрира намерение да започне от себе си; никой не дава нагледен пример как човешките същества могат и трябва да бъдат по-добри, ако наистина искаме да имаме по-хубаво бъдеще от настоящето, в което живеем.

Мъчително е да виждаш огромния брой хора, които ежедневно умират в резултат на яростен фанатизъм. И всеки ден се чудим има ли някой право да убива тези, които мислят различно или вярват в друга форма на Бог. Мъчително е да виждаш огромното богатство, което се върти между малцина и бедността, която потиска мнозинството. И към това се добавят още корупцията, експлоатацията на тези, които нямат нищо и злоупотребите с добрите намерения на хората, които правят дарения.

Всеки иска да си живее живота, без да го е грижа за останалите… Днес повече от всякога важи: “След мен и потоп!”. Колко още можем да продължаваме по този начин?

Очевидно е, че сме изправени пред сериозни и разностранни проблеми, които засягат населението на целия свят, планетата Земя и бъдещите перспективи. И трябва да започнем възможно най-скоро, ако искаме да имаме бъдеще, което си струва да бъде наречено така. Трябва да започнем от себе си.

Философия, която се прилага на практика, е ценна именно с това, че ни изправя пред собствената ни съвест и ни призовава към здравословна вътрешна трансформация, вместо да изискваме и очакваме всичко от околните.

Ако искаме толерантност, трябва да започнем да проявяваме повече разбиране. Ако искаме да решим икономическите проблеми, трябва да се научим да поемаме отговорност и да управляваме личните си финанси, като така даваме пример, който идва отгоре надолу, вместо да поставяме подобни изисквания към онези, които вече нямат нищо свое, за да го управляват. Ако не искаме да бъдем ограбвани, нека спрем да ограбваме или да се възползваме от възможностите, които крият морални капани. Ако искаме да живеем, нека не позволяваме да се убива безнаказано.

Лесно е да си помислим, че много криминални постъпки биха могли да останат скрити, без никой да разбере за тях, както и да вярваме, че е достатъчно да се поддържа добрият имидж, за да завърши историята с благоприятен за нас край. Но не, належащо е всеки от нас да бъде строг съдия на самия себе си, всеки от нас да се превърне в добър пример, малък или голям, за потенциалното величие, стаено във всяко човешко същество.

Ако можехме да си обещаем да бъдем добри и щедри, преди първо някой друг да бъде такъв; ако постъпвахме по този начин, независимо дали другите го правят; ако бяхме доволни просто от това, че съвестта ни е чиста; ако мислехме и за околните, а не само за собственото си удобство; ако наистина бяхме свободни да действаме по такъв начин, тогава светът щеше да се промени към по-добро.

Трябва да започнем. Защо не сега? Всяко действие носи в себе си импулса на идеята, която го е предизвикала. Нека постъпваме по добър начин и за добро, и тогава Доброто, в смисъла, който философът Платон влага в това понятие, ще намери мястото си в този свят, който всички ние споделяме.

Делиа Стайнберг Гузман