Коренът на думата пирамида (от гръцки "pyr", което означава "огън") е символ на огъня. В своето най-възвишено значение се свързва и с Духа и огнената сила на Слънцето в Слънчевата система.
Образува превъзходен храм, в който геометричните форми са изцяло в съответствие със символизма на Природата и Човека.
Четирите й стени символизират четирите основни елемента и четирите пътя към познанието – религията, науката, изкуството и политиката. Квадратната й основа представлява Земята – здравата опора, която крепи материята, докато страните са различните пътища в търсенето, които се приближават една към друга, докато не се съберат по средата на върха, където се крие чистата истина. Това което в началото изглежда различно и разделено, на върха се обединява в правота.
Прототипът на пирамидата е Великата („Хеопсовата“) пирамида, най-символичния и завършен модел на египетски храм, чието построяване все още остава загадка, въпреки многото изследвания – като се започне от това на Херодот, чак до наши дни. Нейните мерки и ориентация, според експерти, са своеобразен трактат по геометрия, астрономия и астрология. Нейният символизъм привлича хора от цялата земна шир в търсене на произхода на Човечеството, на еволюцията му и постигането на крайната й цел.
Според Марк Сауниер пирамидата представлява обединение на различни форми, всяка със свой собствен смисъл. Квадратната представлява Земята. Оста, която свързва върха с центъра на квадрата, е началната и крайната точка на всичко, мистичният център на света. По външната част на пирамидата, от точките, които свързват върха с всяка от страните на основата, се образуват триъгълници, които символизират огъня на божественото проявление, триадата (триединството) на сътворението.
Следователно пирамидата изразява целостта на творението на Създателя, изображението на Вселената, проявата на четворната материя, преминаваща през тройното проявление на Единното, съставяща седморната концепция, стояща в основата на Вселената и Човека. В същото време свързваме невидимата централна ос, която обединява върха, с идеалния център на основата, със символа на въплътения в материята Дух, който поддържа нейната форма и придава смисъл на нейното съществуване.
Автор: Новият Акропол