Кралят символизира човека като вселенско и архетипно същество. Затова във върховните мигове от своя жизнен път всеки може да бъде наречен крал или кралица. В политическия свят монархът (кралят) олицетворява единството и реда на държавата — живият и видим образ, който се отразява в обикновения човек.
Кралят се възприема и като проекция на Висшия Аз — идеал, към който човек се стреми. В този смисъл той не носи нито историческа, нито космическа натовареност, а се превръща в етичен и психологически ориентир. Неговият образ въплъщава копнежа по самостоятелност, по владеене на самия себе си, по цялостно познание и будно съзнание. Така кралят, подобно на героя, светеца, бащата и мъдреца, е архитектът на човешкото съвършенство и пробужда всички духовни сили, за да бъде постигнат този идеал.
За съжаление, този възвишен образ на човека цар може да бъде принизен, щом се превърне в тиранин. Тогава той би се явявал проявление на зле овладяната жажда за власт — стремление, което не е под ръководството на Висшия Аз.
Производни на царския символизъм се откриват в неговата връзка със златото и Слънцето, с които би могъл да бъде отъждествен. Това внушава идеята, че царят е човекът, озарен от слънчевото начало и въздигнат до чистите измерения на златното — или с други думи „спасен“ и увековечен. Представата за безсмъртие преминава от боговете към монарсите, а едва по-късно се разпростира върху героите и накрая върху всички хора, заслужили своята „корона“ чрез подвизите, съотнесени към моралния закон.
Любовта заема също толкова важно място в символиката на царствеността, тъй като се възприема като една от най-очевидните форми на човешко духовно възвисяване. Царят и царицата заедно въплъщават съвършения образ на йерогамията — свещения брак между Небето и Земята, между Слънцето и Луната, между златото и среброто, между сярата и живака. Според учението на Юнг те олицетворяват и духовното съединение, което възниква при хармоничната свръзка между съзнанието и несъзнаваното.
Титлата „цар“ се отрежда на най-превъзходното във всеки род: така например лъвът е сред животните царят на джунглата; орелът — владетелят на небесния простор и царица на птиците; златото — царят сред металите, а диамантът — сред скъпоценните камъни.
„Старият цар“ — като Дхритаращра, възрастният монарх от ведическата епопея, като крал Лир и всички всеизвестни владетели от приказките и народните легенди — символизират паметта на света, колективното несъзнавано в неговия най-широк и дълбок обхват.
В Китай знакът „ван“ (wang), който означава „цар“, е изграден от три успоредни хоризонтални черти — небето, човекът и земята — свързани по средата от една вертикална линия. Тази посредническа роля на човека, чиято природа произхожда от небето, обобщава самия смисъл на царя и неговата власт. "Ван" (Wang) се отъждествява със световната ос (ван-тао /wang-tao/ — царският път), така както тян-тао /t’ten-tao/ е пътят на небето. Царят постановява и разпределя в своето царство дните и сезоните, небесния ритъм и хармония. Неговата регулираща функция се простира от космическия ред до обществения живот във владението му. И накрая, в образа на царя често се обединяват чертите на бащата и учителя, на мъдреца, воина и героя.
Автор: M.A. Carrillo de Albornoz