Еднорогът е едно приказно животно, символизиращо чистотата. Популярните традиции го описват като бял кон с израснал на челото рог. Това е едно много смело животно, което лесно се изплъзва и е много трудно да бъде уловено. И най-опитните ловци не могат да го хванат - единственият начин да бъде пленено е, когато се влюби в девойка, която е девствена. То бива привлечено от нейната чистота, приближава се към дамата и поставя главата си в нейния скут. Ловците използват този момент и го улавят. Съгласно традициите това животно има изострена до такава степен чувствителност, че ако жената, към която бива привлечено, не е девствена, то разбира това и веднага я убива.
В древността имало твърдо вярване в съществуването на еднорозите. През I век Плиний ги описва като животни с тяло на кон, глава на елен, крака на слон и опашка на глиган. Още през 1873 година една френска енциклопедия нарича еднорога "предполагаемо съществуващо приказно животно", без да се опитва да отрече съществуването му. Универсалността на това животно, което се споменава дори в най-древните Веди, е странна. Някои легенди потвърждават, че на възраст еднорогът достига до повече от хиляда години, гласът му има звука на камбаните и се смята за най-благородното и чисто животно.
Колкото до иконографията му, голяма важност имат шест гоблена, запазени в Музея Клуни в Париж, които представляват колекция, озаглавена "Дамата и еднорогът". Според Жорж Санд, на която се приписва намирането им в подземието на замъка Бусак, това е една колекция от гоблени, от които били запазени само шест и които без съмнение са шедьовър на средновековното изкуство. Изработени са около 1500 година във Фландрия с конци от вълна и коприна. Растителният фон, типичен за периода - така нареченият "mille fleurs", с изобилие от животни и растения - придава на гоблена необикновена красота.
Поредицата от гоблени пресъздава маршрута, който душата трябва да поеме в своята дилема между пътя на материята и пътя на духа, като решението изглежда е необходимостта душата да доминира над материята (символизирана от лъва) с помощта на духа (еднорога), за да се обедини с него. Първите пет гоблена представляват всяко от петте сетива: допир, вкус, зрение, мирис, слух, започвайки от най-конкретните, ако ги разгледаме в този ред. На шестото сетиво е посветен девиза “À mon seul désir” (на моето единствено желание), понеже, когато преодолеем материалните сетива, последното, което остава за душата, е нейното обединение с духа. Останалите два гоблена изглежда представлявали дама, седнала върху един богат трон (седмият) и същата дама, седнала на преден план, галейки с всяка от ръцете си два бели еднорога.
Според философа Хуан М. де Фараминян Гилберт "изследването на съществуващите до днес шест гоблена се основава не само на тяхната артистична стойност и красотата на техния дизайн и полихромност, но също така и на символичното съдържание, което се съхранява в техните изображения." Дамата, която символизира душата, е протагонистът, централната ос на конфликта между лъва и еднорога, между материята и духа. Представянето на петте сетива показва нуждата на душата да ги овладее, за да се освободи от материалните си връзки, след което единственото й желание е да продължи по духовния път, трансформирайки силата си и достигайки освобождение, триумф на духа над материята.
Автори: М.А. Карийо де Алборнос и М.А. Фернандес