Драконите са митични същества във форма на влечуги, напомнящи понякога крилати крокодили или гигантски змии. Думата „дракон“ идва от гръцката drakon (δράκων), която означава огромна змия и произхожда от derkomai със значение „гледам“, „фиксирам с поглед“.
Откриваме ги в митовете за сътворението, в които трябвало да бъдат победени от боговете, за да се възцарят редът и справедливостта във Вселената – такъв е случаят например с шумерската Тиамат – чудовищно олицетворение на изначалния хаос, която била надвита от Мардук и от тялото й той сътворил Небето, Земята, хората, растенията и животните. Други герои-победители на дракони са Ра, Индра, Аполон, Зевс, Юпитер, Херкулес, Зигфрид, Св. Георги и т.н. Всички те са надвили дракона-пазител на скритото съкровище: на запад това е Златното руно или златните ябълки от Градината на Хесперидите, в Китай – перлата, а в легендата за Зигфрид – самото безсмъртие.
Докато в християнството драконът е възприеман като демоничен символ, олицетворение на Сатаната и отъждествяван с образа на змията, на Изток той има голямо духовно значение и обикновено се схваща като символ на щастието и носител на огромна мъдрост. Вярвало се, че бил в състояние да приготви еликсира на безсмъртието и че дарява живот. Затова дъхът на дракона бил наричан sheng chi или божествена енергия. В китайската представа за света драконът е най-висшето същество, символ на императивната небесна мощ и на царската сила, олицетворение на кралските функции и ритмиката на живота, гарантиращи порядък и благополучие. По тази причина драконът е станал емблема на китайските императори, където е проява на тяхната пълна власт.
В приказките и митовете на всички народи можем да открием повтарящият се мотив за змей или дракон, който отвлича прекрасна принцеса, държи я затворена в своето леговище, докато не се появява най-прекрасният и благороден принц, който успява да победи чудовището и да я освободи.
Свикнали сме да приемаме тези истории като приказки за децата, забравяйки, че те съдържат богата символика, която може да бъде разбрана само от тези, които познават универсалния език на символите. Змеят – това е земното, ниското в човешкото природа, най-дълбоко спотаените желания, съмнения и страхове. Принцесата е душата, която се мъчи в своя плен, от който може да я спаси принцът – човешкият Аз или Духът. Оръжията, с които може да се победи змея, са средствата, с които духът разполага – волята, самообладанието, постоянството и борбеността. Тези митове ни учат, че змейовете, пред които всекидневно се изправяме – нашите изпитания и трудности, са и нашата възможност да се превърнем в герои и да извадим на бял свят пълния си човешки потенциал.
Автор: Новият Акропол