СЕНЕКА

СЕНЕКА

ЖИВОТ

Сенека е роден в Кордова, Испания, 4 г. пр. н.е. в аристократично семейство. Получава първокласно образование, изследва историята, литературата и предимно философията. Става много успешен адвокат с изключителни ораторски способности.

Като истински стоик не се крие от обществения живот и изпълнява своите задължения към обществото. Мразен от Месалина, жената на императора Клавдий, през 41 г. е обвинен в прелюбодеяние е изпратен на остров Корсика, където прекарва осем години в изгнание. Повикан обратно от новата жена на императора - Агрипина, става за известно време един от възпитателите на бъдещия имрепатор Нерон. Постепенно изпълнява отговорности, свързани със стандартните функции в държавната администрация, включващо и върховната консулска функция. След това се оттегля и посвещава живота си предимно на духовни занимания.

През 65 г. e заподозрян в заговор срещу императора и е осъден на смърт. Отказвайки да изчака своите палачи, избира сам начина да напусне този свят: прерязва вените си и изпива чаша с отрова в чест на своя любим учител Сократ.

ФИЛОСОФИЯ

Философията на Сенека е есенциален стоицизъм, който смята етиката за най-важната част от философията. Философията е предимно умението да живеем, което се опира на изключително самообладание и на свободното, автономно разсъждение. То е невъзможно без много добро себепознание и включва и познанието на природата на нещата, които ни заобикалят. Например страхът ще бъде преодолян с куража и силната воля, упражнявани ежедневно в малките ограничения, наложени върху инстинктивната природа на човешкото тяло. Но голямо улеснение ще ни донесе познанието, че онова нещо, от което се страхуваме, въобще не заслужава такова отношение, защото е само привидно, а не истинско зло, защото не може да навреди на това, което сме в действителност: на духа ни. Такова познание се постига чрез изследване и главно чрез интензивно, осъзнато разсъждаване над природата на нещата, вещите, съществата и събитията. Накратко: истински живеещи са само тези, които са се освободили за философията. И тя е интензивно и редовно съзерцание на истината и едновременно практическото ѝ приложение в делата, думите, отношенията и т.н. Освен това философ в стоическата традиция е човекът, който се занимава с обществени дела, живее в полза на другите, поема отговорности в държавата, което Сенека показва прекрасно със своя собствен живот.

БОГАТСТВО - Срещу упрека, че като богат аристократ му е лесно да проповядва равнодушието към светските имущества, отвръща, че да си богат не означава да имаш много, а да не желаеш да имаш повече, което можем да смятаме за най-бързият път към богатството, който зависи изцяло от самите нас, а не от обстоятелствата. Да покаже, че Фортуната (късметът) няма никаква власт върху човешкия дух, върху състоянието на ума, настроението и т.н. - това е един от идеалите на стоическия мъдрец. Защото и да ни дава, и да ни взима, тя не може да подари или да отнеме същинското: добродетелността, знанието, силата на духа. Той го е доказвал на практика - например със своето поведение по време на 8 г. изгнание в Корсика.

ИНДИВИДУАЛНОСТ - За да се води духовен и философски живот, човекът трябва да може да се отърве от влиянието на тълпата, която е смятал лош и опасен съветник. Обществените навици, колективните желания, модата, влеченията към кухото забавление и лишаваните от етични граници желания за удоволствието на всяка цена, са сред най-големите опасности, на които е изложен духът на всеки философ. Убежище трябва да се търси в собствения дух, в творбите на класиците и в присъствието на добродетелни и мъдри хора.

УЧИТЕЛИ - На кого да се доверяваме? Чии мнения да приемем за наши съвети? Кой да стане нашият ментор в живота? Знаещият човек, когото не можем да хванем да прави нещо, за което твърди, че е лошо. Своите водачи трябва да следваме не където ни пращат, а където ни водят.

ЩАСТИЕ - Щастливият живот изисква човек да живее в синхрон с Природата, тоест с нейните закони. За това са необходими няколко вътрешни оръжия: да притежаваме здрав и свободен ум, любознателен и търсещ истината; да имаме силна воля способна да въвежда на практика теоретичните познания; да пазим вътрешната свобода, която се опира на добродетелния живот.

СВОБОДА - Свободата не означава отсъствие на заповеди и ограничения в живота, което така или иначе е невъзможно. Заключва се в способността да се подчиним на неизбежното, без да роптаем и да упражняваме разумния контрол над това, което подлежи на нашата воля. Както цялата Стоа, Сенека не смята, че външите ограничения правят човека несвободен: такъв той става, когато робува на своите пороци, слабости, лоши навици, модата, страха и други резки емоции.

МЪДРОСТ – Включва много познания, но и тя е смятана за практическа добродетел! Сред многото ѝ качества трябва да се намират: доволство от настоящето, без страх от бъдещето, без мъка за миналото; душевното спокойствие, лишавано от всяка възбуда и отсъствие на желанията, които надминават естествените нужди; да се съобразяваш със законите на природата, предимно моралните; да приемаш постиженията и загубите като част от играта на живота, без да могат те да те изкарат от умственото равновесие и много други.

ОТНОШЕНИЯ И ВЛИЯНИЕ

Като типичен представител на стоицизма черпи еклектично предимно от идеите на Платон, от моралната философия на Сократ, от доста криворазбраната практическа философия на Епикур и - естествено - от духовните бащи на стоицизма (Зенон, Посейдоний...), които са изхождали от философията на киниците, намирайки я за прекалено асоциална.

Сенека става известна и влиятелна личност още по време на живота си както благодарение на забележително успешната адвокатска, ораторска и политическа кариера, така и в следствие на моралния си авторитет. Посмъртната му слава и значимост се опира на неговите съчинения, защото именно той е стоикът с най-много запазени литературни творби.

НЕГОВИТЕ ТВОРБИ

ДАР СЛОВО: До ден днешен известни и все преиздавани философски творби на Сенека са в много случаи писма, които си е разменял както със своите роднини, приятели, познати, така и с учениците си. Както писмата, така и деветте му трагедии показват изтъкнат стил на изключително надарен писател. Не е случайност, че неговото име присъства толкова много в книгите с "цитати" и "мъдри сентенции".

Нравствени писма до Луцилий - легендарно съчинение, което показва философския диалог между учителя и неговия ученик, пълен с практични напътствия, интелигентни съвети, споделени болезнени и радостни опитности, показващи детайлно как се справя с трудностите на живота стоическия философ.
За гнева - кратък наръчник по практическа психология, който отразява стоическите философски и психологически техники за овладяване на емоциите.
За краткостта на времето - брилянтен философски и психологически размисъл за времето като безценен ресурс, обогатен с много интелигентни напътствия за това, което днес наричаме "управление на времето".
За щастливия живот - кратък, но дълбок анализ на причините, които водят до чувството за "нещастие", който включва предимно нашите когнитивни грешки (ръководене се по чужд образец, подражаване на обществоното мнение, загуба на собствени критерии, мнения, базирани върху външния вид на нещата, а не върху същността; и много други) и неспособността да контролираме процеси в нашата собствена психика (контрол над желанията, емоциите и страстите и други).
За провидението - защо добродетелните хора ги сполитат нещастия и как ги понасят; съдбата подлага хората на изпитание, за да опознаят себе си; връзката между бедите и духовното израстване на човек
За отдиха - доказателства, че природата ни е създала за разсъждението и за действието; дали мъдрият да се занимава с обществените и държавни дела; за върховната форма на отдих, която позволява да се усъвършенстваме морално и философски; с какво намерение мъдрецът се уединява в отдих?
За твърдостта на мъдреца; За спокойствието на духа; Утешение към Полибий; Утешение към Марция... и други.

Автор на статията: Антонин Винклер, директор на Новия Акропол България


Повече за Сенека можеш да научиш в КУРСА ПО ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ и в курса ИСТОРИЯ НА АНТИЧНАТА ФИЛОСОФИЯ.


ОТ НЕГОВИТЕ СЕНТЕНЦИИ

"Не е беден този, който притежава малко, а онзи, който желае повече."

"Ако искаш точно да прецениш себе си, махни парите, къщата, общественото положение; вгледай се вътре в себе си. А сега съдиш по чуждите думи за себе си."

"Не е нещастен човекът, който прави нещо по заповед. Нещастен е този, който прави нещо против волята си."

„Най-голямото удоволствие е да пренебрегваш удоволствията.”

"Онзи, който прави добро на другите, прави добро на себе си със самия акт на извършването на доброто, тъй като съзнанието за извършеното добро е най-висша награда за човека."


  • Сподели: