Платон не се е казвал Платон, а Аристоклес. Вероятно учителят му по гимнастика го нарекъл с този прякор, който препраща към ширината на здравата му фигура.
Роден е през 427 г. пр. н.е. в Атина, в знатен, аристократичен род, който води чак до кралски предшественици.
Легендата гласи, че е син на самия бог Аполон, който се явил на баща му Аристон, за да му забрани да докосва съпругата си Периктиона, която ще стане майка на божествения син.
Като дете на аристократи бил определен за политически и държавни дела, занимавайки се междувременно с литература, театър, история, гимнастика... Но съдбата го запознава на 20-годишна възраст с човека, който променял животи на атинските младежи: Сократ. След първата среща Платон трябвало да събере всички свои литературни съчинения и да ги изгори с идеята, че оттук нататък ще се занимава с философията. И така прави... Става не само най-добрия ученик на своя учител, а и най-отдаденият: в своите творби поставя собствените учения и идеи в устата на Сократ, с което веднъж завинаги объркал всички историци и мислители, които не знаят какво е от мнението на Сократ, а какво вече от учението на Платон.
След смъртта на обичания си учител, напуска Атина и поема по пътя на философското странстване. Запознава се с питагореизма, с елейската философия и накрая стига до мечтаната земя на мъдреците: в Египет. Там е посветен в египетските езотерични учения, които се отразяват в учението му, в диалозите, но предимно в "неписаното учение", за което споменава както той, така и други автори.
През 388 г. основава своя собствена философска школа, която ще носи емблематичното име "Академия." След смъртта на основателя, школата е ръководена от Спевсип и съществува стотици години.
Платон не е бил женен, нито оставил физически потомци. Но оставил философски потомци и духовното му наследство продължава да е една от колоните на западната цивилизация.
Платон е, за болшинството модерни изследователи, почти необятен философ: брилянтен логик, но същевременно и дълбок мистик. От една страна учен, от друга страна езотерик. В диалозите му намираме научно детайлна семантика, както и мистериозни, символични митове, създадени от самия него; рационални дефиниции, както и мистични описания за духове на природата отвъд всякакъв символизъм; неопровержими логически заключения, както и доказателства за безсмъртието на душата и нейното превъплъщаване; гениална анатомия на човешката душа, както и толкова смела визия за политическия идеал, че мнозина не могат да не го смятат за "утопия".
Основата на неговата философия е учението за "идеи": духовни принципи, божествени създания, съществуващи независимо от нас, заложени в самата структура на Вселената; те са перфектни първоначални модели ("архетипи") или образци на всичко, което може да бъде сътворено в материалния свят. Образно казано: Божественият Логос най-напред е измислил (идеи, архетипи, закони) Вселената и живота в нея, и чак след това е сътворил материалните им отражения. Следователно всички неща, от вещите до съществата, всичко е само сянка на своя божествен модел. Еволюцията в този смисъл представлява напр. едно същество да се доближава в своето развитие до определения за него Архетип, Идея. И така най-красивото същество или най-красивото художествено постижение е онова, което най-много отразява в себе си "идеалните" качества на своята идея (съотношения, пропорции,...) Най-развитият човек е онзи, който осъществил най-много качества и добродетели, които образуват човешкия архетип.
Най-висшите идеи са Доброто, Красотата, Справедливостта.
Платон е последовател на своя учител Сократ в общ смисъл и по-конкретно предимно в етиката, моралната философия и в политическите въпроси.
Метафизиката и космологията показват влиянието и по-нататъшното развитие на питагорейската философия и елейската философия. Езотеричните теми откриват орфическите корени, както и много важно влияние на египетската магическа мъдрост.
Влиянието на този гръцки великан е толкова голямо, че е довело до известния афоризъм, определящ цялата западна философия като "бележки под линия към Платоновите диалози".
Прочутите му "Диалози" показват още едина черта на неговия гений: формата не е изложение на философските идеи и мнения, а жив, активен диалог, в който читателят става съучастник, който е ръководен от Сократ по пътя към Истината. Всеки диалог отговаря (или не) на един водещ въпрос. Избираме няколко от тях:
Държавата - визия за "справедливата държава", характеристики на политическите системи, на живеещите в тях хора и на управляващите в тях ценности
Пирът - за любовта и мъдростта; "Ерос" като водач на душата по пътя към духовността и мъдростта
Федон - последният ден на Сократ; за безсмъртието на душите
Федър - за същността на душата; да обичаме - пътят към божественото; необходимост от познанието за душата; за добра реторика
Тимей - за космоса, сътворение и подредба; божествената математика и геометрия в природата
Критий - за Атлантида; за предисторията на гръцката цивилизация
Парменид - за Идеите, за битието и небитието, за единството и множеството
Менон - дали добродетелността се учи и развива или се получава от природата; за правилното мнение като път от невежеството към познанието
Кратил - дали имената на вещите, съществата и нещата са случайни или отразяват същността на това, което назовават
Горгий - за опасността на риториката; за идеята, че властта не гарантира справедливост, а справедливостта е истинската власт
Автор: Антонин Винклер, директор на Новият Акропол България
Повече за Платон можеш да научиш в КУРСА ПО ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ и в курса ИСТОРИЯ НА АНТИЧНАТА ФИЛОСОФИЯ.
"Което е красиво, не е лесно..."
"Сред всичко, с което човек разполага, след боговете душата му е най-божественото нещо, тъй като то им е най-близо до род."
“Следователно добродетелта, както изглежда, би била някакъв вид здраве, красота и сила на душата, а пък порочността е болест, грозота и слабост.”
"Справедливостта означава всеки да прави своето."