Древногръцкият философ Платон в прочутата си книга „Държавата“ създава един от най-влиятелните философски митове в историята.
РАЗКАЗ
Според мита има хора, които цял живот, още от детинство, живеят в подземно пещероподобно жилище, като краката и шиите им са оковани в окови. Поради оковите те не могат да завъртат главите си и така виждат само това, което се намира пред тях. Зад тях има огън, който осветява пещерата, а между тях и огъня има стена. Покрай стената пък минават хора, които носят различни вещи, стърчащи над стената, статуи на хора и фигури на животни, направени от камък и дърво по различен начин. Затворниците през целия си живот виждат върху стената само сенките на тези предмети, създадени от сиянието на огъня, и не възприемат за истинно нищо друго, освен тези сенки.
Ако някой от тях бъде освободен, най-напред трябва да свикне с шокиращата за него гледка в огъня и към онези предмети, чиито сенки дотогава е гледал и смятал за истински. След като свикне с факта за Пещерата и започне да се ориентира в нея, ще открие, че има стъпала, които водят до изхода. Ако положи голямо и продължително усилие, той ще може да излезе от света на сенките и да застане отвъд пещерата. Там, на свободната земя, ще трябва дълго време да свиква с блясъка на ярката светлина, която в началото ще ослепява очите му.
След като свикне със светлината, ще може да наблюдава спокойно самите неща такива, каквито са: земята, дървета, небето... Едва тогава той би могъл да види слънцето такова, каквото е в действителност, и би разбрал, че то е, което управлява всичко. Веднъж след като е осъзнал това, този човек не би могъл да се върне в пещерата и да живее, както по-рано. Но едновременно ще изпитва съжаление и съчувствие към своите другари, останали в оковите. Затова се връща и започва да убеждава затворниците на пещерата, че това, което гледат и слушат са илюзии и че истината за нещата трябва да се търси отвъд подземното пространство.
Болшинството затворници няма да му вярват, ще му се присмиват или пък ще го критикуват или ще го убият, за да му затворят устата. Въпреки това той може да успее да помогне за освобождаването на още смели хора и така целият процес продължава.
ОСНОВНО ТЪЛКУВАНЕ
Прословутият мит на Платон може да се тълкува от няколко гледни точки:
ОНТОЛОГИЧНО: където пещерата представлява материалния свят със своето разнообразие на предмети, вещи, същества, всички с тленните, преходни и затова илюзорни тела и форми. Светът вън от пещерата е онова, което божественият Платон нарича свят на Идеите – т.е. духовният свят, където съществуват трансцендентните причини и принципи, които са вечни непреходни. А в този свят най-висша е идеята за доброто.
ГНОСЕОЛОГИЧНО: в материята на пещерата няма трайно познание, всичко е по-малко или повече илюзорно. Който желае да постигне висше познание, това, което е непроменяемо и трайно валидно, трябва да издигне своя ум до света на Идеите.
ПОЛИТИЧЕСКИ: Хората затворници не са единствените в пещерата. Има и онези, които ходят покрай стената с предметите и допринасят активно за създаването на илюзията. Оставят хората в техните окови и даже се възползват от този факт. Така наречените „господари на пещерата“ могат да бъдат разгледани като скритите управници, които дърпат конците на експлоатацията, бедността и невежеството.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Митът за пещерата е и митът за човешката Душа, която започва пленена в оковите на материята и замаяна от илюзиите на материалния свят. Но тя същевременно изпитва желание за освобождението и за познанието. Веднъж след като душата съзре доброто и истината, тя винаги ще се стреми към тях.
За по-подробно тълкуване на мита: посети Курса по практическа философия и психология.