Фридрих Ницше с чаша вино

Темата „Фридрих Ницше: повече от бунтовник“ успя да привлече толкова внимание, че броят желаещите надхвърли капацитета на нашата зала.

В лекцията на Антонин Винклер разбрахме защо: един от най-цитираните философи е бил не само брилянтен и остроумен мислител провокиращ със своята остра критичност, а и една свръхчувствителна душа с много трудна лична съдба.

Дебатът включи детайлен поглед върху живота на Ницше, който създаде контекст за разбиране на най-дразнещите  му възгледи и на често необоснованите критики към него самия.

От философските теми обсъдихме напр. ползата от „Преоценка на ценности“, философското умение да подлагаме на критика не само отделните мнения, а основополагащите опори на общественото мнение.

Разбрахме, че е бил „философът с чук“, но този чук е бил музикален! Символ на тънкото умение да почукаме върху всичките кумири, за да видим дали не са кухи статуи…

Споделяме няколко от вдъхновяващите му сентенции, над които водихме нашия дебат:

„Имаме изкуство, за да не умрем от истината.“

„Този, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“

"Една случайна разходка из лудницата показва, че само вярата не доказва нищо."

„Който се бори с чудовища, трябва да внимава сам да не се превърне в чудовище. 

„Не ме разтърси това, че ме излъга, а че вече не мога да ти вярвам.“

„Скромен, прилежен, благожелателен, умерен; такъв искате човека, нали? Но за мен това е само идеалният роб.“

"Не познавам по-добра житейска цел от това да загинеш, опитвайки се да постигнеш великото и невъзможното."