ДА НАДМОГНЕМ ГНЕВА И ДА РАЗВИЕМ СВОЯ КУРАЖ

Холерикът е два пъти роб. Първо на самия себе си, защото една част от неговата душа – най-грубата и животинска, е по-силна от другата, която е фина и мислеща. Също така е роб и на останалите… Загубата на контрол над себе си го прави податлив на контрола на останалите, които умеят да се възползват от това обстоятелство за негова сметка.

Душата на холерика е в ръцете на останалите… Колко е лесно да ядосаш холерика с аргументи, които го предизвикват да избухне! Колко лесно е тогава да го накараш да вземе решения, които временният “господар” му е внушил. Господарят на ситуацията ще го накара да повярва, че той е този, който ръководи своите действия и думи, но всичко е предварително решено…

Хубаво е да се надмогва гневът и още по-хубаво е да бъде заместен от куража. Този кураж, който черпи своята енергия от разума, куражът, който мисли, преди да действа, който действа със сърцето така, както самият латински произход на думата разкрива: “cor, cordis” – сърце и “agere”, инфинитив на “ago, agis” – работя. Накратко, “coragere” – Работя със Сърцето.

Куражът подлага на изпитание истинската душа на човека. Това е способността да виждаш нещата такива, каквито са, да си умерен в емоциите, да слушаш, да тълкуваш идеи, да избираш валидното, да отхвърляш безполезното, да действаш справедливо.

Една справедливост, която не се ограничава с външните действия на човека, но също така е приложима за вътрешната му работа над себе си и за принципите, които съществуват в него, установявайки един истински ред, който го подтиква да се ръководи, да се дисциплинира, да бъде приятел на себе си.

Делиа Стайнберг Гузман