Древногръцкият философ Аристотел е роден около 384 г. пр. н.е. в Стагира, малко градче на северните брегове на Гърция. Баща му Никомах е бил личният лекар на македонския цар Аминта III. Майка му се казва Фестия. Вярва се, че и двамата му родители са починали, когато той е бил малък.

На 17 години е изпратен да учи в Атина – центърът на човешкото знание по онова време. Там той се записва в Академията на Платон, като двамата с него стават близки. След смъртта на Платон Аристотел не продължава в Академията, а се мести в Мизя, където среща и се жени за първата си съпруга Питая. Заедно имат дъщеря.

През 338 г. пр. н.е. Аристотел се връща в Македония, за да обучава сина на крал Филип II – 13-годишния тогава Александър (Велики). Три години по-късно Александър Велики идва на власт, завладява Атина, при което Аристотел отворил собствена школа там. В школата, наречена "Ликей", прекарал дълго време като учител и изследовател.

Аристотел е известен с това, че докато преподавал, се разхождал из училището заедно със своите ученици (оттук "Перипатетици" - разхождащи се философи). Занимавали се с практически всички достъпни видове наука. С времето в школата се създава една от най-големите библиотеки в целия свят за онова време. В годината на отварянето на школата жената на Аристотел умира и той започва връзка с Херпилис, жена от родния му град. 

След смъртта на Александър Велики трябвало да напусне Атина и последния период от живота си прекарал в Евбея, където умира през 322 г. пр.н.е.

НА КАКВО НИ УЧИ?

На прагматизма на рационалната, умствена преценка. На здравата логика в мисленето, която търси истината, без да е повлияна от прекалено субективните човешки емоции, страсти, желания и т.н. 

На еклектичното познание на философа, който отхвърля ограничената "специализация", преди да е постигнал широката визия за света, изследвайки много клонове на човешките науки.

На една приложима Етика, която се опира на ясни рационални обяснения на това, че човешкото добро се заключва в практикуването на добродетелта и на това, че щастието или блаженството не може да не се постигне, ако е търсено във външите предмети или дейности. То се намирало във върховното познание (епистеме), което дава отговори на най-дълбоките въпроси за света и живота.

ЕТИКА

На какво се опира човешкото щастие? Не се корени в телесните удоволствия, които носят само мимолетна радост. Истинските достойни за човека удоволствия са онези, свързани с добродетелността. Дали са интелектуалните добродетели като разсъдливост, интелигентност, решителност, обективност… или практическите добродетели като смелост, отговорност, щедрост… само в практикуването им се намира ключът към дълготрайното щастие. Всяка добродетел е идеалната мярка на едно качество; както недостигът, така и излишъкът ги убива. Само смелият може да е щастлив: нито малодушният, нито безразсъдният успяват. Затова умереността излиза като ключовата добродетел за практикуването на морален и едновременно щастлив живот.

ОТНОШЕНИЯ И ВЛИЯНИЕ

Усеща се влиянието на Сократ върху неговите етични и морални учения.

Аристотел бил ученик на Платон, без да приема напълно учението му, предимно неговата мистика и метафизика. Неслучайно "научният" и "емпиричният" характер на неговата философия стават и опорна точка и източник на модерния материализъм на западната наука.

Неговата строго рационална метафизика става субстрат за един от клоновете на средновековната християнска теология.

Неговият синтез на идеите от такива области като реторика или поетика се превърщат в колони на западната цивилизация.

НЕГОВИТЕ ТРУДОВЕ

Запазените съчинения не са написани като книги за широка аудитория, а по-скоро представляват или работните материали на самия философ, или философски материали за неговите ученици. 

Трудовете му съдържат най-често кратък критичен преглед на възгледите на неговите предшественици, което ги прави ценен източник на познанието за други философи и техните учения.

Трудовете са написани на относително взискателен език; предлагаме кратък списък от най-важните работи с малко пояснения:

• “За душата”
• “Органон” - сборник от трудовете по логика. Основополагаща работа за развитието на логическото мислене в цялата европейска философия и наука.
• “За краткостта и продължителността на живота”
• “Никомахова етика” - прекрасен философски труд за корените на самата етика, с много детайлни обяснения 
• “Голяма етика” 
• “Евдемова етика”
• “Политика”
• “Реторика” - емблематична книга за философията на ораторското изкуство, смятан за "класика в жанра" с до днес ненадминати схеми, разделения, препоръки и съвети. 
• “Поетика” - още един "класически" труд в своята категория, който е повлиял нашата култура
• и много други...

Автор: Антонин Винклер, директор на Новият Акропол България

---

ОТ МИСЛИТЕ НА АРИСТОТЕЛ

• Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.

• Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.

• Който е приятел на всички, не е приятел на никого.

• Нищо така не разрушава човека, както продължителното телесно бездействие.