Тезей бил атически герой, син на атинския цар Егей и на троизенската царска дъщеря Етра. Скоро след раждането му, Егей трябвало да напусне Троизена и да се върне в Атина. На раздяла скрил меча и сандалите си под грамадна скала и заръчал на Етра, щом синът им заякне дотолкова, че да може да вдигне скалата, да го изпрати с тези опознавателни знаци при него.

Тезей расъл при своя дядо Питей, възпитаван от мъдрия кентавър Хирон. Когато навършил шестнадесет години, вече никой не можел да се мери с него по сила и ловкост. Бил красив – висок, строен, с пламтящ поглед и буйни тъмни къдрици, падащи на едри вълни върху раменете му. Когато майка му Етра го завела при скалата, той я повдигнал без усилие и взел меча и сандалите, оставени от баща му. Не след дълго Тезей поел към Атина, но въпреки съвета на майка си и дядо си да пътува безопасно по море, избрал пътя по суша.

Труден бил този път. Много опасности трябвало да преодолее Тезей, както и да извърши множество подвизи. Победил великана Перифет, син на Хефест, убил дивия кромионски глиган, чиито родители били чудовищата Тифон и Ехидна, преборил великана Керкион и надхитрил разбойника Прокруст. И ето че най-после пристигнал в двореца на Егей в Атина, представяйки се за чужденец, който търси защита. Не се разкрил веднага пред стария Егей, защото разбрал, че баща му бил изцяло под влиянието на магьосницата Медея. Тя обаче познала кой е красивият чужденец и решила да го погуби, за да не изгуби самата тя властта си. Успяла да убеди Егей да отрови Тезей, казвайки му, че е шпионин. Но тъкмо когато Тезей поднасял чашата с отровно вино към устата си, Егей разпознал меча в ръката му и сандалите на нозете му. Бутнал чашата с отровното вино и прегърнал сина си. Злощастната Медея била позорно прогонена от Атина.

Егей обявил тържествено пред целия атински народ за пристигането на сина си. Разказал за великите му подвизи, извършени по пътя от Троизена до Атина, а атиняните приветствали със силни викове бъдещия цар. Но ето че мълвата стигнала и до синовете на Палант, брат на Егей, които таяли надежда, че ще властват след смъртта на чичо си, тъй като го смятали за бездетен. Суровите Палантиди не искали да се лишат от властта в Атина, затова решили със сила да завладеят града начело с баща си. Но Тезей ги надвил, избивайки една част от тях, а останалите прогонил от града. Така Егей вече можел спокойно да управлява под закрилата на сина си.

Смелият Тезей не можел да живее в Атина, без да прави нещо. Затова решил да освободи Атика от дивия бик, който опустошавал околностите на Маратон. Младият герой го хванал жив, превел го през града и го принесъл в жертва на Аполон. Когато се завърнал в Атина, видял, че градът е потънал в скръб, защото пратениците на могъщия критски цар Минос били дошли за данъка, който той им наложил заради убийството на сина му Андрогей. На всеки девет години атиняни трябвало да изпращат седем младежи и седем девойки, които били затваряни в Лабиринта, за да бъдат изядени от ужасното чудовище Минотавър – с тяло на човек и глава на бик.

Корабът вече бил натоварен, а черни платна били спуснати в знак на скръб по младите жертви на Минотавъра. Като видял обхванатите от мъка хора, младият Тезей решил да тръгне с атинските юноши и девойки за Крит, защото единственият начин да ги освободи и да сложи край на този ужасен данък бил да убие Минотавъра.

Когато пристигнали на острова, Ариадна, дъщерята на Минос, се влюбила в Тезей и решила да му помогне. Тайно от баща си тя му дала остър меч и кълбо прежда. Когато завели обречените в Лабиринта, героят завързал края на кълбото при входа и вървейки из заплетените и безкрайни коридори на двореца, размотавал преждата, за да може след това да се върне обратно, следвайки конеца.

Все по-навътре навлизал синът на Егей. Най-после се озовал на мястото, където се намирал Минотавъра. Накланяйки главата си с огромните рога, чудовището се нахвърлило със страшен рев срещу младия герой. Завързала се люта битка. Изпълнен с бясна ярост, Минотавъра на няколко пъти се хвърлял върху Тезей, но той го отблъсквал с меча си. Най-после храбрият герой сграбчил чудовището за рогата и забил в гърдите му острия си меч. Минотавъра бил убит. Тезей тръгнал обратно, следвайки нишката от кълбото и така излязъл от лабиринта, а с него и всички атински младежи и девойки. На входа го посрещнала Ариадна и радостно го поздравила за победата. Спасените от героя младежи ликували от радост. Украсени с венци от рози, те танцували и възхвалявали героя и неговата покровителка Афродита.

Но ето че Тезей трябвало да се погрижи за спасението си от гнева на цар Минос, затова бързо приготвил кораба за тръгване. Пробил дъната на всички извадени на брега кораби на критяните и се понесъл по море към Атина. А Ариадна, водена от силната си любов, тръгнала заедно с него.

По обратния път към дома спрели на брега на остров Наксос. Докато всички почивали от пътуването, на Тезей му се присънил богът на ентусиазма Дионис, който му казал, че е длъжен да остави Ариадна на пустинния бряг на Наксос, защото боговете вече я били нарочили за негова жена. Макар и покрусен, Тезей не посмял да пренебрегне волята на боговете. Така Ариадна станала богиня и жена на Дионис.

Натъжен от загубата на Ариадна, той забравил за обещанието, което бил дал на баща си Егей, да смени черните платна с бели, ако победи Минотавъра. Корабът му бързо порел вълните и се носел с черните си платна по лазурното море. Вперил поглед в морската шир, Егей чакал сина си на висока скала на брега на морето. Ето че в далечината се показала черна точка, която бързо се приближавала към брега. Това бил корабът на сина му. Егей напрягал поглед да види какви са на цвят платната. Но, уви, на слънцето не блестели бели, а черни платна. За царя това било знак, че Тезей е загинал. В отчаянието си той се хвърлил от висока скала в морето. Оттогава морето, в което загинал атинският владетел, се нарича Егейско. Като разбрал какво се е случило, съсипаният от скръб Тезей погребал с големи почести баща си, поел управлението на Атина и успял да обедини различните части на Атика.

Мъдро управлявал наследникът на Егей, доказвайки с подвизите си, че само онзи, който е овладял добре себе си, може да властва справедливо и над другите.

Символизъм:

МИНОТАВЪР – представлява “нисшия Аз” на човека, сянката, която крие човешките пороци, слабости, страхове и земните инстинкти. Младите му жертви могат да се разберат като нашите духовни импулси, на които той не позволява да се проявят в живота ни.

ТЕЗЕЙ – архетип на Героя, “висшият Аз”, събуденото Съзнание, което търси освобождението, справедливостта, мъдростта… За да ги постигне, неизбежно е да победи и символично “да убие” нисшия Аз, за да може да управлява в самия Човек.

ЛАБИРИНТ – символизира човешката Душа, с безброй кътчета, пътища, завои, които трябва да бъдат опознати и където се крият красиви и опасни елементи: най-могъщи сили и най-опасни чудовища, добродетели и пороци, нашите надежди и страхове. Трябва да се слезе в Лабиринта на Душата, за да се осъществи Победата над самия себе си.

Символизма на класическите митове се изучава в  учебната програма на Новия Акропол.