Сладко-горчивата съдба на философа

Във връзка със Световния ден на Философията поздравявам всички вас, съвременните философи – търсачи на мъдростта. Ако не бяхте такива, нямаше да четете тези редове. Философите са тези, които живеят, търсейки искрено мъдрост, без оглед какво образование са завършили и колко години са навършили. Това ни е начин на живот. Красив, но и труден. 

Да бъдем философи означава да търсим мъдрост. Забележете, че не се казва „истина“, а мъдрост. Мъдростта означава да умеем да живеем в максимално съзвучие с Живота, със законите му, със света и със себе си – в мярката, в която сме ги познали. Да откриваме все по-дълбоко смисъла на Живота. А Истината? Тоест нещата такива, каквито са? Да не забравим думите на Платон: Истината на хората е лъжа за боговете. Истината е степенувана. Днешните ни истини са не само вчерашните фантазии, а и утрешните илюзии. Но са необходими за нашето израстване - а колко красиво е да се изкачваш по стълбището на съзнанието! Колко нови хоризонти, колко ясни разбирания, колко нови способности...

Въпреки това, ние, философите, често се чувстваме неразбрани. Това може да е болезнено, но е и естествено, даже позитивно. Както казва Ницше, истинският философ се страхува повече от това да бъде разбран, отколкото да не бъде! Защото първото – в света, пълен с невежеството и предразсъдъци – би означавало да е потънали в океана на общоприетите илюзии. А ние би трябвало да сме авангард. 

Философите са хора – посредници между мъдрите и невежите. Това е важна роля! Учим се скромно от мъдрите и се стремим да споделяме с тези, които знаят по-малко от нас. Не ни слушат ли? Дали не е, защото се държим като мъдрите? Или като невежите? Има нужда да бъдем философи, скромни, но също така смели представители на това, което знаем. Да го казваме първо с делата и после с думите. И то с думи, пропити с любов към мъдростта и към тези, които ни слушат, а не с острите стрели на критичността, пълни с надменност или пренебрежение.

Най-важното за философите не е това как ни виждат другите. Това е само малко изпитание за проверката на нашите собствени убеждения. По-важно е дали следваме вярно своя път към Мъдростта. Накъде води той? Според Платон - към вечните идеи, коронясани с Доброто, Красотата и Справедливостта. Те са ни върховен авторитет. Мъдрите ги възприемат като Едно цяло, един Архетип, една Истина. Ние, философите, като отделни водещи принципи, по-важни от личните ни предпочитания. А невежите ги отричат или ги отъждествяват със своите собствени възгледи, вкусове и изгоди.

Да бъдеш философ означава да послушаш предано дълбокия зов на Душата си към Мъдростта. Заповядайте да го направим заедно в нашата Школа по философия.