СИМВОЛИКАТА НА ПРОЛЕТТА

Във връзка напролетното равноденствие (първият ден на пролетта), човешките същества както днес така и в продължение на хилядолетия, намират разнообразни начини да отбележат и отпразнуват обновяването на цикъла на природата.  В Северното полукълбо Пролетното равноденствие се отбелязва всяка година на около 21 март. Сезоните на Земята се променят, защото планетата е наклонена по оста си, докато пътува около слънцето. По време на равноденствието слънцето пресича екватора на Земята от юг на север, което води до еднаква продължителност на деня и нощта. Vernal (от латинското ver, което означава пролет) означава „на пролетта“ и „нов“ и „свеж“, като самата пролет, а Equinox произлиза от латински, aequus означава „равен“ и nox означава „нощ“.

Значението на думата „символ“ произлиза от старогръцки и буквално означава „сглобяване“, „знак, използван в сравнение, за да се определи дали нещо е истинско“ и „знак“. На английски думата „знак“ често се използва в нейния екзотеричен смисъл, за да опише знак или форма, която винаги има конкретно значение, например в математиката или музиката, или за да посочи упътвания към конкретно място. Думата „символ“ може да се използва и екзотерично,  отнасяйки се например до математически или музикални символи, но може също така да означава нещо, което представлява или означава нещо, често материален обект, представляващ абстрактна и неизразима идея или идеи. Символите могат да бъдат предмети, знаци или цветове, които се използват за представяне на абстрактни идеи, за да се разбере същността на нещо и невидимия или духовен свят.

От гледната точка на един символист пролетта символизира прераждането, тъй като пролетта е времето, когато растенията поникват, цветята цъфтят, птиците снасят яйца и животните раждат или, с други думи, природата се преражда. Разглежда се като начин на природата да принуди човечеството да се обнови и да започне нови проекти и свежи идеи. Любовта символизира пролетта, тъй като времето става по-топло и по-светло и хората могат да излизат и да взаимодействат свободно, провеждат се много празненства,. Животните усещат промяната във времето и се размножават. Младостта е символ на пролетта, защото всичко е ново, силно и младо. Пролетта също така символизира духовното подмладяване и много религии имат церемонии, които насърчават приемането на нов, мотивиран възглед за вярата. Например християнството и Великденските празници и бахаите, които виждат пролетта като време за подмладяване и силен възторг.

Основните символи на Пролетта в нашата култура са малки зайци, малки пиленца, агнета, яйца и цветя, които се коренят в християнската символика и, както се смята, в предхристиянските езически празници на плодородието. Една от теориите е, че символът на заека произлиза от езическата традиция, по-специално от фестивала на Eostre - богиня на плодородието, чийто животински символ е бил едър горски заек или малко зайче. Зайците са известни с енергичното си размножаване и традиционно символизират плодородието и новия живот.

По целия свят и в различни цивилизации, като културата на маите от първото хилядолетие от н. е. и Китай от осемнадесети век, заекът и луната често се свързват като символи на цикличния характер на живота, вечно повтарящото се свързване на тъмнината и светлина, смърт и прераждане. Във всеки живот присъства двойственост и когато се разглежда идеята за обновление или прераждане, нито едното не може да съществува без смъртта. Всеки месец луната става невидима само за да се превърне отново в блестяща пълна луна. Зайците от своя страна живеят в сянката на смъртта, тъй като са плячка на много животни, но продължават да оцеляват предимно благодарение на изключителната си раждаемост. Древните гърци са смятали заека за знак на любов и са изобразявали зайци около богинята на любовта и красотата Афродита.

На Великден християнството почита възкресението или съживяването на Исус Христос три дни след смъртта му чрез разпятие. В смъртта и възкресението Исус изкупва човечеството от греха и побеждава смъртта. Чрез своята саможертва при поемането на греховете на човечеството върху себе си и смъртта на кръста, той освобождава човешките същества от силата на Дявола, за да можем да бъдем изкупени и духовно обновени в отношенията си с Бог.

Бахайската вяра е основана през деветнадесети век в Персия – днешен Иран – и израства от шиитския клон на мюсюлманската вяра. Бахайският фестивал Нау-Руз (което означава Нов ден) започва бахайската година на първия ден от пролетта. За бахаите Науруз(Навруз) е свещен, пропит със символиката на духовното обновление или „духовната пролет“ на човечеството. Науруз съвпада с пролетното равноденствие и бахаите го празнуват с молитва и празник на гостоприемство и радост, споделяйки своите надежди и стремежи за предстоящата година. Те смятат Науруз за трансформация на пролетното равноденствие във всеобщ празник на единството на човечеството.

Науруз е и е бил празнуван от зороастрийците като ден на Нова година повече от 3000 години в Иран и персийската диаспора. Празнува се като празник и идването на пролетта се възприема като победа над мрака или победа на доброто над злото и живота над смъртта.

Думата „мит“ произлиза от древногръцката дума mythos, което означава „история“ или „реч“. Отнася се за истории, които човешките същества са предавали устно, преди историите да бъдат записани писмено. Митовете обаче не са просто истории, а служат на по-дълбока цел в древните и модерни култури. Митовете обясняват света и човешкия опит за него и са толкова подходящи за нас днес, колкото и за нашите древни предци. Митовете отговарят на вечни въпроси и действат като компас за всяко поколение. Те могат да научат хората да разбират мистериите на природата и връзката им с нея, причината зад сътворението, моралните добродетели и правилното от грешното. Митовете съдържат много символи и тези символи са средство за предаване на реалността чрез идея или идеи.

В древногръцкия мит Персефона е дъщеря на Зевс, царят на боговете, и Деметра, богинята на реколтата и плодородието. Когато Персефона пораства, тя привлича вниманието на много богове и закрилящата Деметра държи всички богове далеч от дъщеря си. Един от най-упоритите ухажори е бил Хадес, тъмният бог на подземния свят на средна възраст, който веднага се влюбва в младостта и красотата на Персефона. Хадес отива при брат си Зевс и му казва, че иска да се ожени за Персефона и Зевс дава съгласието си, но знае, че Деметра никога няма да позволи на Персефона да се омъжи за Хадес. Братята планират Хадес да отвлече Персефона, когато тя и Деметра слязат на Земята и докато Деметра изпълнява земните си задължения: осигурява на смъртните храна и ги учи да отглеждат пшеница. Планът бива успешно изпълнен. Когато Деметра разбира за отвличането на дъщеря си, тя  обезумява и пренебрегва задълженията си и кара Земята да изсъхне и умре.

Зевс знае, че трябва да се намеси, за да спаси гладуващото човечество и изпраща Хермес, пратеника на боговете, да върне Персефона от Подземния свят и да разбере дали тя е останала с Хадес против волята си. Когато Хермес пристига, той се среща с лъчезарната кралица на подземния свят. Хадес се е отнесъл към нея с уважение и състрадание и постепенно Персефона се влюбва в Хадес. Хермес поисква Персефона да се върне с него при майка си и Персефона е в конфликт между любовта към майка си и към съпруга си. Хадес хитро се погрижва Персефона да изяде няколко семена от нар - храната на Подземния свят, преди да си тръгне. В гръцката митология се вярва, че ако някой яде храна, дадена му от похитител, той винаги ще се връща. Персефона се връща с Хермес на планината Олимп и Зевс я пита къде би искала да живее. Персефона казва, че иска да се върне при съпруга си в Подземния свят. Деметра е вбесена и дава да се разбере, че ако Персефона не се върне при нея, Деметра няма да се грижи отново за Земята. Затова Зевс решава Персефона да прекарва шест месеца с майка си и шест месеца в подземния свят с Хадес. Когато Персефона е със съпруга си и далеч от майка си, това време на годината става есен и зима. Когато Персефона се връща при майка си, това символизира подновяване на надеждата и Земята се радва на сезоните пролет и лято. Нейното завръщане представлява прераждането на блясъка и изобилието и Земята отново става плодородна. Така Персефона става богиня на пролетта, но и кралица на подземния свят, като по този начин символизира двойствеността на живота и смъртта. Митът за Персефона обяснява вечния цикъл на смъртта и прераждането или обновяването на природата.

Така че, когато се хванете да се възхищавате на свеж цвят или цъфтеж в предстоящите дни, помислете за универсалността на човешкия опит и митове и помислете върху вечните символи на обновлението.