Рецензия: За Платон

Окото на мъдрия ни бухал наблюдава културната сцена и ни дава обратна връзка.  

"ПЛАТОН"

Жанр: история на философията
Автор: Е.А. Дал Маскио
Поредица: "Открий вселената на философията"

Като бухал-философ не можех да подмина тази книга. Поредица книги за големи философи? ДА! Оповестяване на любовта към мъдростта? ДА! В магазини за вестници? ЕХА! Там не очакваш високо качество… Няма да ви лъжа, бях със смесени очаквания – все пак не съм хукнал от гнездото лани.

Доброто: Поносим обем, достъпен език, хубава (твърда!) корица.
Лошото: съдържанието. Ако искате „Платон“ през очилата на материализма и постмодернизма – книгата е за вас, но не и за мене.

Да обясня поне малко:
Маскио обвинява Платон в “непотизъм“ (семейно връзкарство), защото оставил Школата си на Спевсип - своя племенник. Вярно, той не е бил значима личност, но и никой друг от учениците му. Да я остави на предложения от автора Аристотел се равнява на това Стив Джобс да остави Apple на Бил Гейтс. Авторът няма представа какво означава „философска школа“ и нейната идейна идентичност.

Цялата история оценява увлекателната и гениална форма на диалога, с която Платон обогатил западната философия. Но не и авторът: били са псевдо-диалози, щото Сократ бил говорел в пъти повече от събеседниците му. На тоя нямаше и Сократ да угоди!

Описание на основните идеи от философията му можеше да бъде определено като задоволително, ако не съдържаше личните преценки на автора. Има право, но предвид, че са почти напълно негативни, защо – за Светата Сова – избрахте този труд (не смятам, че се трудил много) като учебник за обществеността? Мисля, че знам, но ако ви споделя, ще кажете че съм най-големият конспиратор в гората.
За великана Платон авторът пише, сякаш коментира дисертацията на свой колега от университета, който с години не си е мил чашките от кафе. При нас совите изпитваме уважение към великите бухали от миналото – даже благодарност, представяте ли си?

Фактология: Когато прочетох, че сред платоновите книги, които „не са диалози“ са „Законите“, разбрах, че не само авторът не я е чел (доста дългичка е), но и това, че даже над фактологията не се е мъчил.

По-добро ли е Нещо от Нищо? Често пъти - да. Този път - не.
Още върху корицата пише: "Истината е отвъд." - Опреснявам: "Истината за Платон е отвъд тази книга." 

Да не кажете, че само мрънкам: Има надежда, защото книгите в поредицата имат различни автори. Вече виждам как ще ми треперят нервно клепачите, хващайки втория том за Ницше. Нищо, де... ще го пробвам: ако не ме убие, ще ме направи по-силен.

МОЯТА ОЦЕНКА:  20%