Рецензия: ШОГУН - сериал

Окото на мъдрия ни бухал наблюдава културната сцена и ни дава обратна връзка.

СЕРИАЛ:  "ШОГУН"
Жанр: исторически, драма, сериал
Режисьор: Джъстин Маркс, Рейчъл Кондо
Актьори: Хироюки Санада, Анна Савай, Таданобу Асано, Космо Джарвис, Такехиро Хира, Томи Бастоу, Фуми Никайдо        

Снабдих се с достатъчно суши, наострих моите уши, сложих очилата и със спокойната дзен настройка, без очаквания, натиснах копчето…

Какво получих:

Сериалът не ласкае с грандиозни ефекти, а с перфектния филмов декор, джиджани костюми, къщи и дворци, с диалози на японски остри като катана, с интимни и жестоки обичаи в прегръдка, с интересен сценарий укрепен с най-сложните и най-прости интриги, с хубава, автентична музика – а с един необичайно верен поглед над японската култура.
Актьорският състав е свежо неизтъркан (когато след 5 епизода най-сетне се изтърка някой японски актьор в паметта ми – убиват го…), но има и естествена звезда: ако харизматичният Санада ме покани на партия шах, с благодарност ще откажа.
Прекрасно се забелязва, че когато варваринът срещне варвари, варваринът не успява да им обясни тяхното варварство, поради своето собствено… - извинете, исках да кажа: необичайно ясно ще видите, че „варварството“ е културоцентрично относително понятие.

Да не забравя важната историческа, колонизаторска поука: западнякът може да види езуитското начало на процеса на непожеланата доставка на „единствената правилна религия“. Голата истина: най-добре върви с макиавелистки интриги, с пари или с насилие.
Осъзнавайки, че изгледах толкова обогатяващ сериал без „неолибералното културно превъзпитаване“… изпявам на творците с най-дълбокия ми птичи басов, гърлен акцент: аригато!

Какво не получих:

Очаквах повече целувки. Да уточня: металните целувки на самурайските мечове. Знам, романът не е такъв… абе можели са да добавят още един двубой. И да намалят броя на ритуалните сбогувания с този свят. Знаете ли разликата между „сепуку“ и „харакири“? Едното значи „разрязване на корема“, а другото „на корема разрязване“. И от двете имаше доста…
Очаквах екшън, получих културно зрелище. Доволен съм. Опознавайки чуждите нрави и традиции, ние разбираме най-добре стойността и относителността на нашите собствени. Можете да ме цитирате…
Мила изненада: епизодите не приключват с т.н. клифхенгъри, така че в дните когато гледате сериала, можете и да живеете, да работите и да имате социален живот.

(!) Един коз за познавачите на филми: Знам, че е било от 16/17 век… ама да ви кажа, няма да стъпя върху островите им, преди да отскоча на саке при Хатори Ханзо. Съветвам ви същото.