ОТ КЪДЕ ИДВА ВРЕМЕТО? Първите уроци по вечност.
Кой няма проблем с времето? Ако сме философи, т.е. хора, които търсят Мъдрост, няма да ни задоволят само популярните техники за „тайм-мениджмънт“. Искаме повече: да знаем какво е времето! Искаме още повече: да знаем откъде, накъде и как върви. Искаме още повече: да живеем в съзвучие с него.
Какво е мистериозното Време?
Нютон ни казва, че това е част от обективния континуум в който живеем. Тоест обективно измерение. Кант ни казва, че не е така, и че то е познавателна предпоставка на нашите умове. Тоест вродена настройка за живеене в света. Честно казано и за едното и за другото има добри аргументи.
Теорията за относителността на Айнщайн показва, че времето не тече навсякъде по един и същи начин… Промените в гравитационното поле водят до изненадващи промени във времевия „континуум“. Като някой или нещо ни привлича силно, времето върви различно, знаем го.
Ние, хората, много обичаме противоположности и дуалности. Една от тях, може би първичната, е изразена прекрасно в древногръцката философия. За нашия познат свят е извикал Хераклит: „Всичко тече, всичко се променя.“ Да, така е, но не всичко, допълва Парменид… визирайки онова друго измерение, духовното, вечното Битие, което е толкова трудно уловимо за нашите умове. Платон ни обяснява, че Демиургът - творческите сили създали Космоса - сътворил материалния свят по духовeн образец. (За да си го представим с практически пример - най-напред имаш идея за къща и след това я строиш.) От духовните идеи може да се почерпи много, но не и всичко. Трайното, непрекъснато Битие не може да се материализира, но може да вдъхнови създаването на ограничено съществувание. Нито Вечността може да се пренесе в буквален смисъл в материята. Затова, по нейното подобие, е създаден най-точният ѝ възможен дубликат: Времето. (Мечтаната ни къща няма нужда да се реставрира, но онази от тухли ще се нуждае от това.)
Забелязваме, че най-древните езотерични учения за космоса разграничават предпазливо времето от вечността. Но последното също крие изненади. Ние очакваме, че „вечното“ няма край и даже начало. Но в древно индийските учения понятието вечност е ограничено до 311 040 000 000 години! Има си начало, има и край. Затова над нашето време се издига Вечността, но и тя е само отражение на неограничената Продължителност, която е отвъд всички познавателни категории. Така че, в крайна сметка, защо да не признаем правотата както на Кант, така и на Нютон, както на Парменид така и на Хераклит. Зависи за кое ниво на времето говорим.
Една от най-големите мистерии на света е имено тази: времето ли минава през нашите животи или ние минаваме през времето? Ежедневното ни схващане подсказва за първото: нали го засичаме! Нали го броим! С точността на хилядни от секунда. Да припомним: това броене се дължи на движенията на планетите, а не на някакъв обективен вселенски часовник. Ако махнем небесните тела (които са преходни), изчезва и засичането… Така че философски погледнато сме по-скоро ние тези, които минаваме през времето. Как минаваме?
През ежедневното време, годно за броене, минаваме доста хаотично и в унисон пеем траурни песни за неговия недостиг, въпреки, че тук природата е била с нас неоспоримо справедлива: един планетарен оборот дневно за всеки, без оглед на възраст, пол или социален статус. Тук може да ни помогне и „тайм мениджмънт“ или малко дисциплина.
Как минаваме през голямото, вечно време, това, което засяга нашите души? Често с притеснение и без ясно съзнание: защо сме се родили, накъде отиваме, какво ни очаква „после“… Тук най-добрият лек може да бъде философията. Тя отваря съзнанието ни за нови хоризонти и нови отговори. Колкото повече познание, толкова по-малко притеснение.
Ако за някого темата е много абстрактна - можем да започнем от съвсем практични неща. Има няколко добродетели, които можем да развиваме, и които ни доближават до Вечното и Трайното:
Постоянство, което означава да вървим макар и с различна скорост, но винаги към една и съща цел. Лоялност, която е умението да поддържаме не само посоката на стъпките, а и посоката на чувствата и мислите. Който е успял с помощта на философията да открие такава цел и ежедневно да работи над двете качества, такъв човек взима своите първи уроци по вечност.
философ, директор на "Новият Акропол България"
Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.