Аргоският цар Акризий имал дъщеря Даная, която се славела с извънредната си красота. Според едно от предсказанията на Делфийския оракул Акризий нямало да има син, а внук, от чиято ръка му било писано да загине. За да избегне злощастната си съдба, той решил да затвори дъщеря си Даная в обширни подземни покои, където никой нямало да я вижда. Но ето че великият гръмовержец Зевс се влюбил в нея и успял да влезе в подземието под формата на златен дъждец. След тази среща, Даная забременяла и родила прелестно момченце, което нарекла Персей.

Един ден Акризий чул весел детски смях в подземието и веднага си спомнил за неотдавнашното предсказание на оракула. Разгневен, той заповядал да затворят Даная и сина ѝ в дървен сандък, който хвърлили в морето.

Дълго се носел сандъкът по бурните вълни. Гибел застрашавала Даная и сина ѝ. Но ето че сандъкът бил изтласкан на остров Сериф, където се оплел в мрежите на рибаря Диктис. Щом го отворил, Диктис с учудване видял вътре красивата жена и малкото момче. Завел ги в двореца на цар Полидект, където Персей отраснал красив, строен и силен.

Привлечен от красотата на Даная, Полидект искал да я направи своя жена, но това не било нейното желание. Персей се застъпил за майка си, което страшно разгневило Полидект и той решил да го погуби. Така младият момък бил изпратен на поход за главата на опасната горгона Медуза.

Подвигът, който предстояло да извърши Персей, бил страшен и опасен. Но ето че на помощ му се притекли бързият като мисъл пратеник на боговете Хермес и Зевсовата дъщеря, войнствената Атина. Атина дала на Персей меден щит, толкова блестящ, че в него като в огледало се отразявало всичко, а Хермес му обяснил как да намери горгоните и му дал острия си меч, който режел като восък и най-твърдата стомана.

След дълъг път Персей пристигнал в мрачната страна на граите — три старици, които деляли само едно око. Докато си го прехвърляли, за кратък момент и трите били слепи. Персей се промъкнал тихо в тъмнината и точно в този миг грабнал чудатото око. В ужас горгоните започнали да го умоляват да им го върне, а в замяна той поискал да му покажат пътя към горгоната Медуза. Оставени без избор, те се съгласили – посочили му пътя и Персей бързо продължил нататък.

Следващата среща на Персей била с нимфите, от които получил 3 подаръка: шлема на владетеля на подземното царство Хадес, който правел носещия го невидим; крилати сандали и вълшебна торбичка, която се свивала или разширявала според големината на това, което се слагало вътре. Скрит с шлема, Персей с лекота се вдигнал във въздуха с летящите си сандали и се понесъл към острова на горгоните.

Тъй като горгоните имали силата да вкаменяват с поглед, Персей решил да използва медния си щит, в който гледал отражението им, движейки се с гръб към тях. Но от тях само Медуза била смъртна, а те си приличали като три капки вода. За щастие на помощ отново му се притекъл Хермес, който му посочил коя от тях била Медуза. Персей се спуснал към спящата горгона и с един удар отсякъл главата ѝ, като побързал да я прибере в чудната торба. Междувременно двете ѝ сестри се събудили от шума, размахали мощните си криле и се издигнали над острова, за да го претърсят, но напразно – не намерили никого. Персей носел шлема на Хадес, който го направил невидим.

Прибирайки се към дома, той стигнал до царството на Кефей, където прикована върху една скала до самия морски бряг, стояла прелестната Андромеда – дъщерята на царя. Тя трябвало да изкупи вината на майка си Касиопея, която гордо заявила, че нейната красота надминава даже тази на морските нимфи. Разгневени, те помолили бог Посейдон да накаже Кефей и Касиопея. И така, било решено Андромеда да бъде принесена в жертва на чудовището Кракена.

Персей, който мигновено се влюбил в прекрасната девойка, разбрал за участта ѝ и решил я спаси. Последвало епично сражение с Кракена, но за щастие Персей успял да го победи с помощта на острия си меч. Той взел Андромеда за своя жена и заедно с нея се върнал на остров Сериф, където намерил злощастната си майка да се крие от царя в храма на Зевс. Персей веднага отишъл в двореца при Полидект, който бил сигурен, че героят е загинал. Невярващ на очите си, той надникнал в торбата, където била главата на Медуза и мигновено се вкаменил. Персей с радост предостъпил властта над остров Сериф на Полидектовия брат Диктис, който някога спасил него и майка му, а той, заедно с Даная и Андромеда, заминал за родното си място Аргос, където дълго управлявал.

Веднъж Персей устроил великолепни игри, в които участвали много герои. По време на състезанието по хвърляне на диск той силно запокитил бронзовата плоча, която падайки със страшна сила, уцелила именно Акризий, който бил в тълпата. Така се сбъднало и предсказанието на Делфийския оракул.

Една от легендите гласи, че Персей бил любимец на боговете и след смъртта му те го пренесли на небето, превръщайки го в съзвездието Персей, за да е пред погледа на човечеството за вечни времена.

Освен всички други символи, в мита за Персей присъства и идеята за борбата между героя и чудовището, представляващо материята, желанията, всичко земно и преходно, с цел да спаси своята душа. Като принца в приказките, който се бори със злия змей, за да освободи своята принцеса. Същата борба, която е водел и свети Георги, същата борба, която водим и ние, когато ни атакуват страховете, съмненията, критиките, предразсъдъците и негативните мисли и емоции като цяло.

Нека и ние като Персей да събудим своята смелост, кураж и воля, за да освободим душата си и нас самите.