КОНСПИРАЦИИ

Какво е конспирация? Заговор на човек или група хора, които подготвят нещо незаконно или неморално (най-често в голям мащаб) и да го задържат под прикритие. В малките конспирации от сорта на кражби, измами и убийства, никой не се съмнява. Проблемът е, когато става дума за мащабните или за „световната“. Да им вярваме ли? Да им се смеем ли?

Кои са хората, подкрепящи конспирациите?

Според мнението на болшинството това са индивиди без връзка с реалността, едва ли не умствено недоразвити. И така неправилно употребената дума „конспиратори“ (тоест „тези, които участват в заговор“, а не онези, които вярват в него) става нещо като все още учтива ругатня, която изважда човека от сферата на здравомислещите хора. Определят ги като „наивните“. Често това има реални оправдания, тъй като нещата, в които са склонни безкритично да вярват някои хора, наистина нямат граници (от плоската Земя… до извънземното ни управление).

А противно на това - чували ли сте: „Каква е разликата между конспиративната теория и действителността?“ Отговор: „Около 50 години.“ Всеки, който е изследвал древната и модерната история, може да посочи немалко примери (от древния Рим, през конференцията в Ялта, до убийството на Д.Ф. Кенеди...)

Кои са хората, отричащи конспирациите? 

Това е просто болшинството, за което няма доказателства или вероятност за наличието на мащабни заговори. Директни доказателства няма – а ако има, тогава само за миналите заговори.

Но хората от първата група казват: ако днес (в post WikiLeaks периода) някои вярват, че правителствата ни са съставени от добри хора, работещи за общото благо, тайните служби следят всички и всичко с благородни цели, военната промишленост иска главно да опазва мира, корпоративният сектор „бачка“ усърдно за нашето щастие, а фармацевтичният - за нашето здраве… как бихме определили такива хора? Дали не като „наивници“?

Виждате ли?! От едната наивност до другата… Това са крайните рамки на нашата тема.

НАИВНИЯТ ПЛАТОН?

Един от първите мислители, които са ни запазили своето учение за конспирацията, е великият Платон в своя Мит за пещерата. Митът има и своите онтологични и ноетични тълкувания, но социо-политическото е очеизвадно. Описаната машинария, поддържаща обществата в неведение, и произтичащата от това експлоатация (без да се посочват имена), е станала емблематичен извор за много автори. И така - можем да кажем, че Платон е един от мъдреците, които са ни предупредили за съществуването на принципна конспирация още преди 25 века. Но без да влиза в конкретика.

Какво тогава е трудното в темата? Именно приложението в конкретика. Въпреки, че почти всеки свободомислещ човек вижда или усеща най-малко лошото намерение в задкулисието на света, когато се случва нещо конкретно, от вродената ни предпазливост или от успешната манипулация (кой знае?) се прибягва често до „4-те най-скъпо струващи думи“: „Този път е различно.“ (This time is different). Може би е така, а може би не. Как да сме сигурни? (Например: „Да, това  фармацевтична мафия, за която ние не сме пациенти, а клиенти. Но този път е различно – сега искат да ни помогнат.“)

Когнитивни заблуди

Най-лесните познавателни заблуди се раждат от т.н. поляризирано мислене, което вижда света в черно-бели краски. И така…

Опасността за всеки „свободомислещ“ човек

Опитът сочи, че през безкритично широко отворената врата на „скритите от нас неща“ може да мине всякаква фантазия, много полуистини и немалко заблуди, само защото са отричани от болшинството. Два примера:

Абсурдността на официалния доклад от атентатите срещу кулите в Ню-Йорк през 2001 г., оспорващ даже природните закони на планетата, може лесно да отвори вратата за неговото отхвърляне. Въпросът обаче е: какво ще оставим да влезе през отворената врата? Имаме ли доказателства за това? Можем ли да го защитим?

Или: Великата пирамида в Египет, която сигурно не е построена от Хеопс и още по-невероятно е да е била гробница. Да, обаче това доказва ли извънземното потекло на строителите ѝ?

Между оспорването на официалните версии и приемането на алтернативни има вакуум, който се изпълва с огромна скорост и изисква филтър, наречен критично мислене.

Опасността за всеки „здравомислещ“ човек, който категорично отхвърля конспирациите:

Това е да стане една здрава индивидуална основа за каква ли не скрита манипулация, в която можем да изиграем ролята на полезните невежи, които стават доброволни адвокати на тези, които ни експлоатират. Дали именно болшинството на „нормалните“ не е било това, което е позволило и защитавало постепенното разпространяване например на марксисткия социализъм или на фашизма? Жалко, че тогавашните „привърженици на конспирациите“ не са били чути.

Подкрепата на болшинството не е гаранция за правотата, а подозираната мащабност на измамите трябва да е удивителен знак за ума, но не и критерий за автоматичното отхвърляне на възможността за планирането от човека на някакво зло.

Да не забравяме, че например преди 82 години група индивиди на „Ванзейска конференция“ са завършили заговора си да изтрият от планетата цял един народ. За жалост не е била теория, а истина. В много от доказаните конспирации се е разчитало успешно на точно този фактор: чудовищността на заговора е толкова голяма, че болшинството хора няма да повярват в неговото съществуване. От друга страна: това не може да означава, че всяко подозрение за нещо дяволско е реално.

Какво може да ни помогне?

Най-малко две неща:

Философия – Тя, като Любов към Мъдростта, ни повелява да търсим правдивото, а не харесваното от нас. Правдивото, а не удобното. Правдивото, а не най-разпространеното. Да не забравяме, че преди 500 години хелиоцентричното учение е било почти конспиративно!

Критично мислене – в най-добрия смисъл на тази дума. Позволете ми да припомня един аспект, който често забравяме: да подлагаме на критика своето собствено съждение, а не само това на другите! Ползата е за нас: няма да сгрешим. Ако всички теории за конспирацията бяха валидни, би трябвало да имаме много паралелни светове, където всички те да важат.

Например т.н. Бръснач на Окам ни идва на помощ: ако има повече спекулации и теории с подобна вероятност, нека прибегнем към най-простата. Не може ли Великата пирамида да е построена от цивилизация, по-древна от египетската (за която имаме свидетелства), вместо от извънземните?

Заключение

Вероятно никой от нас не е доволен от ситуацията в света. Тотално изпразнената от съдържание политика, корумпирана до мозъка на костите; войните и все повече нарастващото насилие; една икономическа криза след друга; културно дирижирания разпад на моралните ценности; екологичното харакири… и т.н. … и всичко това, въпреки прекрасната реторика на съвременните лидери. Стечение на обстоятелства ли е? Заговор ли е? Опасявам се, че отговорът на този въпрос не е еднословен.

Задавам си последния въпрос: кои хора са допринесли повече за това състояние на света? Т.н. привърженици на конспирациите? Или т.н. мейнстрийм (преобладаващото болшинство), който се присмива както на сериозните, така и на смешните „привърженици на конспирации“?     

Както и да е, да се знае истината за нещата е наистина трудно. Всички можем да развиваме здравословна доза скептицизъм и здравословна доза смелост в търсенето, в мисленето и в поведението си. И ако обединим своите умове и своите усилия, можем да станем една опасна конспирация на Доброто срещу тъмните сили в света и в самите нас.