Светлината се разглежда във връзката си с тъмнината, за да символизира променливите и допълващи се величини на еволюцията. Това е познанието, синтезиращо светлините на слънцето и луната. За китайските будисти също има смисъл на просветление. В Исляма е Духът.

Излъчването на светлината от точката първоизточник заражда разширението според Кабала. Символичното библейско „Fiat Lux“ ( на български – Нека бъде светлина!) се интерпретира също като просветлението, подреждането на хоаса чрез вибрацията. Първичната светлина се отъждествява със Словото.

Светлината следва мрака, както в закона на космическото просветление, така и в този на вътрешното просветление. Тази последователност е забелязана както от свети Павел, така и от Риг Веда, присъства в Корана, в даоистките, будистките текстове, в исмаилския гнозис. Във всички космогонната операция е разделянето на сянката и светлината, изначално смесени. Отвъд светлината стои мракът, божествената същност, която е неразбираема за човешкия разум.

Въпреки че слънчевата светлина е проявлението на небесната сила, тя не се появява като нещо вечно. 

Би могла да изчезне и животът би изчезнал с нея. С тази идея, култът към небесната светлина поражда истински цивилизации на страха, които съвпадат с аграрния цикъл. Но ако слънчевата светлина умира всяка вечер, се преражда всяка сутрин и човек придобива увереност и надежда във вечността на живота. Светлината на небето е спасението за човека, за това египтяните са зашивали върху савана амулет, символизиращ слънцето.

Светлината е любов: в първите векове на църквата кръщенето се е наричало просветление.

Старият Завет се отличава от другите религии, защото отрича всякакви спекулации относно слънчев Бог, лунен или звезден, противопоставящ се на тъмната сила. За това се говори за деня и светлината като творения на Бога. Самият Бог е светлината. Христос казва за себе си: „Аз съм светлината на света“. Неговите ученици също е трябвало да бъдат част от тази светлина, отразявайки светлината на Христос. 

В Египет бог Сет символизира светлината от мрака, зловреден и страховит, докато Анубис е животворната и благоприятна светлина.