В Ориента това цвете има различни символични значения, но основните му характеристики произтичат от факта, че цъфти в застояли и мътни води, а чистотата на цветовете му остава незасегната от тях. Издигайки се от тъмнината, за да разцъфне, обляно от слънчева светлина, това цвете е символ на духовната реализация. Както космическото яйце, така и лотосът представлява манифестация, появяваща се на повърхността на първичните води. Затворената пъпка съдържа реализацията на потенциала, скрит в семенцето.

Смята се, че цветето е символ и на космическата енергия, тъй като има осем венчелистчета така, както има осем основни направления в космоса. Ето защо лотосът се появява в рисунките на много мандали и янтри. В Индуската иконография Вишну често е изобразяван на повърхността на първичния океан, който има формата на лотос. От пъпа му се появява лотос, в който седи Брахма. Според будистите лотосът представя същността на Буда, която остава незасегната от заобикалящата го Самсара. Мани падме или „Перлата на Лотоса“ е вселената – вместилище на Дхарма, откъдето произлиза Нирвана. Буда, намиращ се в средата на лотоса, изпълнява ролята на Чакраварти. В центъра на лотоса се вижда и планината Меру – оста на Вселената.

Лотосът, със своите безброй много листенца, представлява откровение в своята цялостност. В японската литература лотосът често се използва като изображение на морала. В древен Египет той символизирал раждането и прераждането. Той е изконното раждане от първичните води. Синият лотос е почитан като най-светия от всички.

Е.П.Блаватска припомня, че през древността лотосът представлявал абстрактната и конкретната Вселена, като е бил емблема на продуктивните сили както на духовната, така и на физическата природа. 

Автор: Новият Акропол