В древността на Запад лебедът, със своя символизъм, е заемал важно място между животните. Гъвкавата му шия и съвършената белота на оперението му са представлявали архетип на чистотата и благородството. Свързвали го преди всичко с древногръцкия бог Аполон, слънчев бог на съзидателната хармония. Лебедът, който присъствал на раждането на бога, го носи по въздуха и благодарение на неговата мощ притежава силата да предсказва. Прочутата „лебедова песен” произлиза именно от тази гадателска дарба, спомената от Есхил: когато наближила смъртта на Аполон, неговата птица започнала да издава жални, но едновременно с това възхитителни крясъци.

В древна Индия лебедът (или бялата гъска) Хамса е приказна птица, способна да отдели млякото от водата в питие, съставено от тези две вещества, където млякото олицетворява духа, а водата – материята. В по-дълбок езотеричен смисъл птицата се свързва също с раждането на света: именно великият лебед Хамса (буквално „аз съм той”) измътва космическото яйце, от което светът става проявен с появата си на повърхността на първичните води. В такъв смисъл лебедът представлява първичният дъх, който вдъхва живот на материалното вещество още в състояние на зародиш.

Автор: Новият Акропол