НАЗОВИ НАШАТА ЕРА

КАК ДА НАРЕЧЕМ НАШАТА ЕРА?

Кои са най-съществените промени на днешния свят? 

Живеем ли в превратна ера от историята? Сигурно много хора са си го казвали (виждайки първия велосипед, бинокъл или оръдие). Много от нас, които изследваме историята, сме убедени, че нашата ера не е като в предишните векове, когато са се променяли атрибути, характеристики, ударения в ценностната система, … Днес се променя не само същността на нашия мироглед, ценностите, а също и основните принципи чрез които възприемаме и разбираме света. Кои са превратните промени?

* СВЯТ КАТО СЕЛО - днешният човек може да съзре почти целия свят – пътувайки физически или виртуално, контактувайки с кого ли не откъде ли не. Това изглежда ново. Да, има си минуси (неспиращи нашествия на туристи на всяко интересно място), но има и големи шансове човекът да напусне провинциалното си или направо квартално мислене и да стане по-обогатен и по-толерантен. Ще го постигнем ли?

* „ПОПРАВЯНЕ НА ПРИРОДАТА“ – Вероятно сме първите, които „коригират“ естествените принципи на природата (Мъжки и Женски принцип, които са в основата на биологичното и психическо и социално съществуване). Ще стане ли това преобладаващ модел? А ако да… как ще реагира Природата?

* (ПУБ)ЛИЧЕН ЖИВОТ. Почти я няма: границата между личното и публичното. Тоест онова, което някога е имало само напр. в затвори или подводници. Във всеки момент можеш да бъдеш записан, почти всичко, което правиш и казваш може да бъде оповестено в световен мащаб със светкавична скорост. Уединението ни става публична ценност. Къде ще спрем?

* ПОЧТИ СЪВЪРШЕНО ПРОИЗВОДСТВО. Толкова напреднала е техниката, че вече не разпознаваме оригинал от фалшификат. За добро ли е или за лошо, от картините, през парите, до човешкия глас и лицето в едно видео… всичко може да бъде фалшифицирано без да можем да познаем! Изглежда, че ни предстои голямо умуване: на какво ще можем да се доверяваме? Мъдреците казват, че материалният свят е илюзия…, тогава как да наречем тази му част? Илюзорна илюзия?

* „САМОТНА ТЪЛПА“. Техниката ни е свързала с недостъпни места и хора. И едновременно позволява на хора пълна асоциализация. Оставям настрана индивиди живеещи в компютърни игри, а визирам изцяло „дистанционен“ начин на живот, където практически почти всички нужди могат да бъдат задоволени и осъществени „онлайн“, живеейки сам(отен) в центъра на огромна агломерация. Плановете за „Мета-живот“ на модерните „визионери“ превръщат образа от филма Матрицата в нещо много действително. Дали Мета-щастието ще бъде истинско?

* ЦАРСТВОТО НА ИНФОРМАЦИЯТА - Никога в познатата история човекът не е имал достъп до толкова необятно количество информация. Здравомислещият човек с дисциплина изпада във възторг. Може да се възползва от невероятно богата гама на източници на познанието за своето развитие и за познанието на света.

Едновременно в момента броят на „функционално неграмотни“ деца в България е достигнал 46 % (без оглед на информацията, не могат да я различат, осмислят, употребят…). Така че за какво по дяволите им е тази информация? Добавям интернета, това невероятно средство умножаващо добрините и злините, което допринесло със своя дял:

Почти пълното подкопаване на естествените авторитети (мнението на „популярния ютюбър изпреварва това на носителя на нобеловата награда, защото „харесванията“ са започнали да надвиват всеки друг критерий). Отвъд шегата: да намираш ценна и валидна информация става не по-малко трудно, отколкото е било през времето на тоталитарните режими (някои помним). Интересен парадокс!

* НАБЛЮДАВАЩИЯТ ЧОВЕК ПОД НАБЛЮДЕНИЕ. Днес можем да наблюдаваме и да контролираме своя пулс, крачки, автоматични покупки… като никога. И едновременно сме наблюдавани. Контролът над всички аспекти на човешкия живот става безпрецедентен и то в „реално време“. Обемът на информацията събирана не само за движението на всеки човек, а също за състоянието му, здравето и вкусовете, мненията и навиците е направо изумителен и не случайно в момента това е най-ценният артикул на световния пазар. Забравете за петрола и диамантите. - Засега изглежда няма страшно, че само сме насочвани от колекционерите на данните към определени покупки, забавления, поведенчески реакции, предпочитания, гласувания… Чакайте, наистина ли написах „само“?!

* УМНИ РЪЦЕ – как да изпуснем самата техника и технологиите, но нека я свържем с развитието на самия човек. Май ще ни помнят като „онези, които трансплантирали сърца и кацнали на Луната“ – това също е безпрецедентно! - Може ли да има разумна граница, където да си кажем, че повече не е желателно? Да питам по-точно: какво става с човешкото въображение откакто гледа филми, а не чете книги? Как е нашата памет откакто можем всичко да снимаме и записваме с телефон? Как е нашето здраве откакто почти всеки може да използва коли и асансьори?

Какво ще искаме да развиваме? Какво ще бъде на пиедестала? Вътрешните инструменти на самия човек, съзнанието му, концентрацията, паметта, волята, въображението и моралните ценности? Или външните инструменти, които да ги заместват? Добре ли е да се бърза с „изкуствения интелект“, щом развитието на естествения при болшинството хора не е достигнало и половина от капацитета?

ФИНАЛНО ЖЕЛАНИЕ…  

Не знам, как ще наричат тази ера в бъдещето, но иска ми се да е нещо като: 

…онези, които са тръгнали към звездите, но в един момент са осъзнали, че в душата има също една вселена, която е още по-важна.

Онези, които са изобретили чудеса… и в един момент са осъзнали, че човекът става силен отвътре, а не отвън и затова са подчинили техниката като най-полезният роб, за да останат свободни.

Онези, които са превърнали планетата в едно село, и след като вкусили от отровата на експлоатацията и расизма, предпочели единството и братството на различните пред изкуственото псевдоединство и пред дирижираното разделение.

Ще стане ли така? Зависи… зависи и от теб и от мен.