МОЯТ ПРИЯТЕЛ НАСЕКОМОТО

Беше една съвсем обичайна вечер, като всяка една друга, бях легнал в леглото и четях книга с лекции от проф. Хорхе Ливрага. Беше в края на деня, наоколо имаше тъмнина и тишина... Интелектуалната ми дейност продължаваше в миговете преди сън на светлината на малката лампа на нощното шкафче. Четивото, размишлението, мирът в сърцето... Всичко беше чудесно. Изведнъж се появи то, малкото насекомо. Натрапник, нечувствителен към присъствието ми и неспособен да стои неподвижно. Опитах се да го изгоня от моята книга, но беше напразно: то се връщаше отново и отново. Тогава се опитах да го изгоня от ума си, но също не успях. Вече беше активна част от дискомфорта, който ме завладя. Скритият гост се показваше на страницата, която четях, и всеки път, когато прелиствах, с лек скок насекомото отново се връщаше на нея. Ох, беше непоносимо. Досадата беше толкова голяма, че реших да му посветя максимално внимание. Това малко същество беше дошло при мен, привлечено от светлината на лампата. Ами, разбира се! За него това беше правилното място, към което да се насочи, единственото място. И си помислих за всички същества, които се насочват към светлината, за всички, които преминават по дългия път на Живота. В този момент малкото насекомо се превърна в представител на онези, които се чувстват привлечени от красивото и истинското, от доброто и справедливото. Изведнъж вездесъщият закон за еволюцията се разкри в своята най-истинска същност. Така че, по взаимно съгласие, насекомото и аз споделяхме мъдростта на проф.Ливрага. Времето минаваше, не знаех колко с точност, и така, както беше дошло, насекомото изчезна. Търсих го между страниците на книгата, с истински уплах, че може да е претърпяло неволен инцидент. Търсих го наоколо между чаршафите. Нямаше го. Повече не го видях. И почувствах известна болка. Към онези, които един ден напускат присъствието на светлината и се потапят в тъмни непознати зони. За онези, които са вървели до нас, и изведнъж един ден престават да бъдат тук. Мога да ви уверя, че това малко насекомо, гигант, въпреки своя малък размер, ще ме придружава още много време. Въпреки, че минаха няколко месеца, откакто се срещнахме, не съм го забравил. Не искам и да го забравям. Това до голяма степен ми помага винаги да си припомням, че живите същества вървят в посока на светлината, и че по този път на реализацията никога няма да бъдем сами. Натам отиваме, големите и малките, цикличните и постоянните, бавните и бързите, конформистите и бунтарите, заседналите и приключенците, елементите и силите....всички и всичко! Голямата симфония на живота.