МИТ: ПРОИЗХОД НА СВЕТА

МИТ: ПРОИЗХОД НА СВЕТА

Първо бил само безграничният Хаос, от който били създадени светът и безсмъртните богове. В началото се появили богинята земя Гея, която се разпростряла и закриляла всичко, живеещо и растящо върху нея, мрачната бездна Тартар, тъмата, далече под земята и могъщата любов Ерос. Така започнал да се оформя светът. Били създадени Мракът и тъмната нощ Нукта, а от тях произлезли светлината Етер и денят Хемера.

Гея родила безкрайното небе Уран, а под него се издигнали високи Планини, разляло се шумящо Море. Баща те нямали. Уран се възцарил и се оженил за Гея, а двамата имали шест дъщери и шест сина – страшните титани. Титанът Океан и богинята Тетида дали живот на всички реки. Титанът Хиперион и богинята Тея родили слънцето Хелиос, луната Селена и Зората Еос.

Гея родила още трима великани само с по едно око на челото, наречени Циклопи, и още трима по-мощни и страховити от тях, наречени “сторъките” или още “хекатонхейрите”. Самият техен баща Уран се ужасил от великаните и ги затворил, да не виждат светлина, в недрата на земята. Майка им Гея страдала за децата си и повикала на помощ другите си синове Титаните да се опълчат срещу баща си Уран и да освободят братята си Великаните. Но Титаните се бояли да се противопоставят на баща си, всички… освен един – Времето Кронос.

С хитрина Кронос отнел властта на Уран. Уран се оттеглил, а Кронос се заел с управлението на света и хората. Все пак бил наказан за постъпката си, за опълчването срещу баща си. Богинята на нощта Нукта родила множество ужасни божества: на смъртта Танатос, на раздора Ерида, на измамата Апата, на унищожението Кери, на отмъщението Немезида, които всели страх в света, в който властвал Кронос.

Кронос се страхувал, че някое от децата му ще опита да направи същото, което той самият бил направил с неговия баща Уран, че ще му отнеме властта. Заповядал на жена си Рея да му донася новородените им деца, които той поглъщал безпощадно. Рея страдала за децата си и решила да опита да спаси последното от тях. Родителите ѝ Уран и Гея я посъветвали да се скрие на остров Крит и там в дълбока пещера тя родила сина си Зевс, а на Кронос дала да погълне вместо новороденото дете, повит в пелени камък. Така бил спасен малкият Зевс, който отраснал в пещерата под грижите на нимфите Адрастея и Идея. Той бил хранен от божествената коза Амалтея (името ѝ в буквален превод е НЕ-Мляко). Казва се, че именно не с мляко, а с божествена сила е хранен малкият Зевс.

Пораснал и възмъжал могъщият бог Зевс, опълчил се срещу баща си Кронос и го принудил да върне обратно погълнатите деца, неговите братя и сестри. Така се появили в следния ред отново боговете: на домашното огнище Хестия, на плодородието на земята Деметра, на брака и съпружеската любов Хера, на подземния свят Хадес, на моретата Посейдон. На Олимп всички те заедно със Зевс започнали битка срещу Кронос за владеене на света. В защита на Кронос застанали много от Титаните. Циклопите пък изковали светкавици, които Зевс хвърлял срещу Титаните. Повече от десет години продължавала тази битка и все още победител нямало. Тогава Зевс освободил от дълбините на Земята могъщите Хекатонхейри, които започнали да къртят огромни скали от планините и ги запращали срещу титаните. Светът бил обхванат от огън, моретата закипели и гъст дим забулил всичко. Титаните били победени, а Зевс и другите богове ги оковали в мрачния Тартар, като пред вратите му поставили на стража Хекатонхейрите.

Боговете можели вече спокойно да управляват света. Зевс взел за себе си небето и земята, Посейдон морето, а Хадес подземното царство. Земята останала в общо владение. Но макар че синовете на Кронос си поделили властта над света, все пак над тях царувал Зевс, властвал над хора и богове, управлявал всичко в света. Нито дъжд, нито сняг валяли в царството на Зевс, винаги било светло лято. А долу на земята есен и зима сменяли пролетта и лятото, нещастия и скръб сменяли радостта и веселието.

Но имало нещо по-силно от Боговете, дори от Зевс, а именно – Съдбата. На нея се подчинявали всички. Нейната власт се проявявала чрез действията на трите богини на Съдбата Мойрите. Най-младата от тях с вретено в ръка Клото предяла нишката на човешкия живот и определяла продължителността му. Втората, изобразявана с везни в ръка, Атропос изтегляла жребия, който се падал на всеки. А пък третата Лахесис записвала в дълъг и вечен списък всичко, което нейните сестри предопределяли за света и за живота на боговете и хората.

Така на Олимп живеел великият цар на хората и боговете, Зевс, заобиколен от много светли богове, пазейки реда и правдата в целия свят.

  • Сподели: