КАК ДА ПОЗНАЕМ ЕКСПЕРТА?

Слушам интересен разговор за психиката на съвременния човек, вдъхновен съм от ерудицията на оратора в областта на психологията и социологията, но изведнъж той се отклонява в посока на историята и посочва примери от света на ацтеките и римляните, които съдържат най-разпространените учебникарски предразсъдъци… и не мога да слушам повече. Как да знаем, че и казаното досега не беше такова? Имате ли сходни преживявания? Пиша тези редове с дълбоко уважение към всеки, който е наистина вещ в някаква област, защото знам колко трудно е поне да се доближиш до това ниво.

Експертът е човек специалист, който може да дава мнения в области, в които притежава задълбочени познания. Има немалко хора, които ни удивляват със своята ерудиция, дават полезни съвети или ни вдъхновяват към изследване. Но има и други…

Експерти двукнижници – срещат се немалко хора, прочели две книги по приложна психология или комуникация, които, вдъхновени от темата, се превръщат в публични „експерти“ или критици по студиата. Понякога даже не са прочели другите две книги от същия автор, които коригират написаното.

Експерти гурута – „Специалисти по духовността“ като цяло, които имат сериозни проблеми със своя живот и с владеенето на своята психика. „Експерти“ по определена философия, които даже не са чели основните трудове, т.н. primary literature, а са откърмени с видеата на други експерти. - Сигурно има и други типове…

Как да познаем дали някой е наистина знаещ експерт, вещо лице?

Това изисква познания. А ако ги нямаме? Ето няколко жокера:

Ораторски знаци 

• Поне при някои въпроси се замисля. Не е автомат… Прави естествени мисловни паузи. Не говори като програмиран.
• Знае къде може да е категоричен и къде не. Само абсолютното познание позволява пълна категоричност за всеки отговор.
• Знае кога да говори от „името на група“ (напр. науката), кога от свое име и кога да се позове на други авторитети. В речта му присъстват и трите.

Един философски знак

Поне от време на време ще чуем да казва „не знам“. Това не го прави невеж, а човек, който знае в кои области е експерт, за кои области знае поне нещо, а в кои е аматьор. В първата сфера е много уверен, във втората много скромен, а за третата говори много малко.

Какво можем да направим?

Като слушатели: Трябва да се учим да различаваме и да избягваме „ефекта на ореола“, т.е. да не смятаме човека, който е доказан експерт, например в областта на спорта, по подразбиране за подходящ кандидат за президент на държавата; да осъзнаем, че дълбоките познания, например за диетология или гимнастика, са на светлини години разстояние от дълбоките познания за духовността. Да сме предпазливи пред всеки всеобхватен експерт, който с един замах прави обобщения за археологията, мистиката, извънземния живот и тайните на ДНК в едно изречение.

Ако сме говорители: Трябва да се пазим още повече, в името на всичките ни слушатели и читатели, за които можем да сме полезен източник на информация или лично вдъхновение, но не и универсален извор на знание. Да различаваме за себе си нещата, които знаем, и онези, в които вярваме. Да се придържаме към своето поприще и да не съветваме другите за нищо, с което нямаме директен личен опит.

Няма нужда да знаем всичко за всичко, имаме нужда да приложим идеята на Конфуций: „ДА ЗНАЕ КАКВО ЗНАЕ И КАКВО НЕ ЗНАЕ, ТОВА Е ЧЕРТА НА ЗНАЕЩИЯ ЧОВЕК.“