АПОЛОГИЯ НА ЕГОТО

ЕГОТО враг ли е или най-необходимият ни приятел?
Откакто стана нормално почти всеки да се занимава любителски или изследователски с психологията, в нашия речник навлизат много психологически фрази. Една от най-разпространените е: „това е егото“ (разбирай: това е лошо). Препрочитам в статиите и книгите… „най-коварният ни враг“, „илюзорна същност“, и т.н. Стана толкова повсеместно, че понятието „ЕГО“ се е превърнало почти в синоним на злото в човека. Позволете ми да протестирам.
ЕГО на латински означава АЗ. Пробвайте да си преведете следното типично изречение: „Разгневил ли си се? Това е егото, отхвърли го!“ Ето: „Разгневил ли си се? Това си ти, отхвърли се!“ Не знам как е за вас, но на мене ми звучи налудничаво… Накъде да се отхвърля? И кой ще остане тук?
Какво е Азът? Не е лесно да се отговори… Азът е центърът на личното съществуване, който има своите корени в съзнаваната психика. Ако съзнанието ни е поле, където на практика живеем, Азът е центърът на това поле, на активната ни психическа дейност. Очевидно е, че този център може да „се мести“ и при всеки човек е малко или много различен, що се отнася до проявлението и съдържанието му.

Вреден и лош ли е? Едва ли… Изглежда необходим и полезен, иначе нямаше да е тук. Това не означава, че всичко, което се ражда в него, е положително за нашето развитие.

Езотеричната философия ни учи, че човешкото същество притежава повече „Азове“ (центрове на съществуване).
Първият е там, къде се преплитат психичните и биологичните ни корени. Това е животинското Аз, защото го споделяме с това царство. И ние мъркаме от блаженство, желаем да имаме, гневим се, крием се или атакуваме, когато сме нападнати; интересуваме се само от нашето благо; действаме инстинктивно…
Другият ни център се намира там, където психичното преминава в духовното. Този Аз е „висш“, наистина Човешки. Иска да знае истината за света; иска да дава; интересува се от общото; емпатичен и милосърден е, отговорен и като цяло добродетелен… Този Аз също е „Его“ в нас!
Мъдрите споменават даже още един Аз, който престава да бъде индивидуален, защото се намира там, където духовното в човека преминава в духовното във Вселената. Но това е далеч от нашето ежедневие.

Позволявам си да кажа, че не ЕГОТО (Азът) е нашият враг, а ЕГОИЗМЪТ, който се ражда от прекалено себецентричната и себична перспектива на най-ниското проявление на нашия Аз.
Така че, преди да осъдим „Егото“, добре е да уточним кой от Азовете визираме.
Но даже и най-примитивният от трите Аза в нас не е „злото“. Той прави това, за което е сътворен. Нашата човешка задача е да работим над себе си и да извисяваме центъра на нашата съзнателна душевна активност все по-нагоре (или по-навътре), докато не стигнем до Човешкия Аз. Как да познаем дали вече сме там? Първата тайна на Човешкото Его е: то не е егоистично, а алтруистично. Няма как да сбъркаме.
Докато търсим разделение, врагове, лагери за оборване, стриктно лични изгоди и индивидуални цели, безотговорната свободия, успех без етика и морал, удоволствието като наркотик… знаем къде сме.
Но когато търсим как да разберем, вместо как да победим; как да дадем, вместо да получим; когато работим за общото благо, а не само за личното; когато се радваме повече на чуждия успех, отколкото на нашия; когато не одобряваме нищо, което не е честно… вече сме „там“.
Даже и да не се задържим за постоянно, защото все още сме слаби, красотата на този Аз ни мотивира да се връщаме „нагоре“ и да се задържаме всеки път по-дълго, защото е толкова красиво! Който познава този Аз, знае, че е така. Най-проблемното за нас е, че това изисква усилие… поне в началото. Не познавам по-ефективен начин за постигане на висшия Аз от Философията – практическата философия. Убеден съм, че когато я практикувам, правя това, което са правели Сократ и Платон, Буда и Конфуций… Извисявам моето съзнание от животинското аз към човешкия Аз. Това е посоката на човешката еволюция.
Един бонус: Когато се срещаме на това „висше място“ (АКРО), откриваме, че можем да правим нещо добро заедно (ПОЛИС). Откриваме, че сме много ефективни, защото не се противопоставят на себе си нашите нисши Азове… Висшите ни Азове са прекрасно приятелски, приспособими, толерантни и добросърдечни.
Нашето животинско аз не е наш враг, а нашето изпитание за овладяване. Нашият висш Аз не е враг, а най-добрият ни приятел.
Нисшите ни азове създават общности, общества и светове с много конфликти. Висшите Азове сътворяват единство. Те знаят, че ЕДИН-Е-НИЕ.